Кэтрин Стокетт - Слугинята

Из залата се разнася бърборене, чуват се похвали за бала, комплименти за телешкото филе „Шатобриан“. След основното ястие Хили застава на подиума. Залата я аплодира и тя се усмихва на тълпата.

— Добър вечер. Благодаря на всички ви, че сте тук тази вечер. Харесва ли ви вечерята?

Из залата се разнасят кимвания и одобрителни възгласи.

— Преди да започнем с представянето, искам да благодаря на хората, които помогнаха за успешното осъществяване на тазвечерното събитие. — Без да извръща очи от публиката, Хили посочва с ръка вляво от себе си, където в редица стоят десетина чернокожи жени, облечени с бели униформи. Зад тях са се подредили десетина чернокожи мъже със сиви фракове и бели ризи. — Нека аплодираме прислугата за прекрасната храна, която приготвиха и сервираха, и за десертите, които направиха за търга. — При тези думи Хили вади едно листче и започва да чете. — По свой собствен начин те помагат на женската организация да постигне целта си и да нахрани бедните гладуващи африкански дечица, кауза, която, сигурна съм, е скъпа и за тях. Белите хора по масите започват да ръкопляскат на прислужниците и сервитьорите. Някои от сервитьорите се усмихват. Много от тях обаче просто се взират в нищото над главите на гостите.

— На следващо място искаме да благодарим на всички нечленуващи в организацията, които отделиха от времето си и ни помогнаха. Всички вие направихте работата ни много по-лесна.

Следват леки ръкопляскания, разменят се няколко студени усмивки и кимвания между членуващи и нечленуващи в организацията.

„Колко жалко — изглежда, си мислят дамите от организацията. — Колко жалко, че не сте достатъчно изискани, за да ви приемем в нашия клуб.“

Хили продължава нататък, благодари и изказва признателността си с мелодичен, приповдигнат тон. Сервират кафето и повечето съпрузи го изпиват, но голямата част от жените не откъсват поглед от Хили.

— … благодарим на железария „Бун“, да не забравяме и магазин за обезценени стоки „Бан Франклин“… — Тя приключва списъка с думите: — И разбира се благодарим на анонимния дарител на, хм, стоки за Санитарната инициатива за домашната прислуга.

Няколко души се засмиват нервно, но повечето обръщат глави, за да видят дали Скийтър е имала смелостта да се появи на бала.

— Недей да се срамуваш, а ела тук и приеми нашите благодарности. Никога нямаше да успеем да монтираме толкова съоръжения без помощта ти.

Скийтър не сваля очи от подиума със стоическо и твърдо изражение. Хили й се усмихва лъчезарно.

— И накрая, специални благодарности на съпруга ми, Уилям Холбрук, че дари уикенд с дружинката си за лов на елени. — Тя се усмихва на съпруга си и добавя по-тихо: — И не забравяйте, гласоподаватели. Гласувайте за Холбрук на изборите за щатски сенат.

Гостите се засмиват дружески на рекламата на Хили.

— Какво чувам от щата Вирджиния? — Хили обвива с ръка ухото си като с фуния, а после се изпъчва. — Не, няма да се кандидатирам заедно със съпруга си. Но призовавам конгресмените, които са с нас тази вечер, да изяснят ситуацията с отделните училища, защото иначе аз ще отида там и лично ще се заема.

При тези думи следва нов смях. Сенатор и госпожа Уитуърт, седнали на една от масите на първия ред, кимат с усмивки. На своята маса в дъното Скийтър свежда очи към скута си. Бяха говорили по-рано, по време на коктейлите. Госпожа Уитуърт тръгна да дърпа сенатора от Скийтър, преди той пак да я прегърне. Стюарт не дойде на бала.

След края на вечерята и на речта, гостите стават да танцуват, някои съпрузи се запътват към бара. Закъснелите се скупчват около масите за последните залагания. Две баби наддават ожесточено за старинен детски сервиз за чай. Някой пусна слуха, че е принадлежал на кралско семейство и бил прекарван нелегално из Германия с каруца, теглена от магаре, докато накрая не се озовал в антикварния магазин „Магнолия“ на улица „Феървю“. Наддаването започна от първоначална цена петнайсет долара, която за нула време се покачи на осемдесет и пет. В ъгъла до бара Джони се прозява. Силия е сбърчила чело.

— Не мога да повярвам, че ми каза, че нечленуващите не могат да помагат. Рече, че тази година нямали нужда от помощ.

— Ще помогнеш за следващата година — отвръща Джони.

Силия зърва Хили. За миг около нея стоят само няколко души.

— Джони, ей сега се връщам.

— И после си тръгваме. Писна ми от този костюм. Чувствам се като пингвин.

Ричард Крос от ловната дружинка на Джони го тупва по гърба. Казват си нещо и се разсмиват. Погледите им обхождат тълпата. Силия стига до Хили почти навреме, но Хили се изнизва и застава зад катедрата на подиума. Силия отстъпва назад, сякаш я е страх да заговори Хили на мястото, където преди няколко минути изглеждаше толкова могъща.