Кэтрин Стокетт - Слугинята

Около полунощ, след като почти всички са си тръгнали, Хили застава на подиума. Прелиства списъците с тайните залози. Устните й помръдват, докато смята наум. Но непрекъснато вдига очи и се озърта, поклаща глава. След това отново поглежда списъка и ругае, защото трябва да започне отначало.

— Хили, тръгвам към вас.

Хили вдига поглед от сметките. Пред нея стои майка й, госпожа Уолтърс, която изглежда още по-крехка в официалните си дрехи. Облечена е с небесносиня, дълга до земята рокля с мъниста от 1943 г. На рамото й вехне бяла орхидея. До нея стои чернокожа жена с бяла униформа.

— Добре, мамо, и да не ровиш цяла нощ в хладилника! Не искам да стоя будна, след като те заболи стомахът. Да си легнеш веднага, разбра ли?

— Не може ли да хапна малко от пая на Мини?

Хили поглежда майка си с присвити очи.

— Онзи пай е вече на боклука.

— Защо го изхвърли? Аз ти го спечелих.

Хили застива за миг, докато осмисли думите й.

— Ти? Ти си ме записала за търга?

— Може и да не си спомням собственото си име или в коя държава живея, но историята с теб и онзи пай няма да забравя никога.

— Ти… ти, стара, безполезна… — Хили хвърля листовете, които държи, и те се пръсват наоколо.

Госпожа Уолтърс се обръща и тръгва накуцвайки към вратата, хванала под ръка чернокожата сестра.

— Обади се на вестниците, Беси — казва й тя. — Дъщеря ми пак ми е ядосана.

В събота сутрин ставам уморена и всичко ме боли. Отивам в кухнята, където Шугър брои деветте долара и петдесет цента — парите, които изкара на бала снощи. Телефонът иззвънява и той се стрелва като светкавица да го вдигне. Шугър си има приятел и не иска майка й да знае.

— Да, господине — прошепва тя и ми подава слушалката.

— Ало? — казвам аз.

— Обажда се Джони Фут. Аз съм в ловния лагер, но исках само да ти кажа, че Силия е много разстроена. Снощи на бала й се случиха някои неприятни неща.

— Да, господине, знам.

— Чула си, значи — въздъхва той.

— Ще я наглеждаш следващата седмица, нали, Мини? Няма да ме има и… не знам. Просто ми се обади, ако не се разведри. Ако трябва, ще се прибера по-рано.

— Ще се грижа за нея. Тя ще се оправи. Не видях лично какво точно се случи на бала, но чух историята, докато миех съдовете в кухнята. Всички сервитьори говореха само за това.

— Видя ли какво стана? — попита ме Фарина. — Онази дама, цялата в розово, за която работиш, се напи като индианец на заплата.

Вдигнах очи от мивката и видях, че Шугър идва право към мен с ръка на хълбока.

— Да, мамо, издрайфа се на пода. И всички в залата я видяха! — После Шугър се обърна и започна да се смее с останалите. Изобщо не видя откъде й дойде плесницата. Във въздуха се разхвърчаха сапунени мехурчета.

— Затваряй си устата, Шугър — дръпнах я в ъгъла. — Повече да не съм те чула да злословиш за жената, която ти слага храната в чинията и дрехите на гърба! Ясно ли е?

Шугър кимна, а аз се върнах на мивката, но я чух как мърмори:

— Ти го правиш непрекъснато. Аз се извърнах и размахах пръст в лицето й:

— Аз имам право. Спечелила съм си го, защото работя по цял ден при тази луда глупачка.

Когато в понеделник отивам на работа, госпожа Силия още лежи в леглото си с лице, заровено в чаршафите.

— Добро утро, госпожо Силия. Но тя само се преобръща на една страна и не ме поглежда. По обяд й занасям в леглото поднос със сандвичи с шунка.

— Не съм гладна — казва тя и закрива лицето си с възглавницата.

Аз стоя и я гледам как се е увила като мумия в чаршафите.

— И какво ще правите? Само ще лежите цял ден ли? — питам аз, макар да съм я виждала как го прави много пъти. Но сега е различно. По лицето й няма нито грим, нито усмивка.

— Моля те, остави ме сама. Понечвам да й кажа, че трябва да стане, да си облече шантавите дрехи и да забрави за цялата история, но като я гледам горката как жално лежи, си замълчавам. Не съм й психиатър и не ми плаща за това.

Във вторник сутрин госпожа Силия още е в леглото. Подносът с обяда от вчера лежи непокътнат на пода. Тя още е с дрипавата синя нощница със съдрани къдрички около врата, която, изглежда, й е останала от окръг Тюника. Отпред има нещо, което прилича на петна от въглен.

— Хайде, оставете ме да сменя тези чаршафи. Сериалът ще започне всеки момент и госпожа Джулия ще загази. Няма да повярвате какво направи вчера тази глупачка с устатия доктор.

Но тя не помръдва. По-късно й занасям пай с пилешко. Въпреки че всъщност искам да кажа на госпожа Силия да се стегне и да отиде в кухнята, за да се наяде като хората.