Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Госпожо Силия, знам, че случилото се на бала е ужасно. Но не можете да седите тук вечно и да се самосъжалявате.

Госпожа Силия става и се заключва в банята. Започвам да свалям чаршафите от леглото. След като приключвам с тях, събирам всички мокри кърпички за нос и чашите от нощното шкафче. Виждам купчинка писма. Поне се е замъкнала до пощенската кутия. Вдигам ги, за да избърша шкафчето, и в горния край на една картичка виждам буквите Х.У.Х. Преди да се усетя, вече съм прочела цялата бележка:

„Уважаема Силия,

Вместо да ми възстановяваш средствата за роклята, която скъса, ние от женската организация с удоволствие ще приемем дарение на стойност, не по-малка от двеста долара. Освен това, моля те, за в бъдеще не предлагай услугите си по проекти за нечленуващи в организацията, тъй като името ти беше включено в списъка с лица на изпитателен срок. Ще сме ти благодарни, ако имаш това предвид. Ако обичаш, адресирай чека до Женска организация, клон Джаксън.

В сряда сутринта госпожа Силия още е под завивките. Свършвам си работата в кухнята и се опитвам да оценя факта, че тя не се мотае около мен. Но не мога да се зарадвам напълно, защото телефонът звъни цяла сутрин и за пръв път, откакто започнах работа тук, госпожа Силия не го вдига. На десетия път вече не издържам, просто грабвам слушалката и отговарям. Влизам в спалнята и й казвам:

— Господин Джони е на телефона.

— Моля? Но той не трябваше да знае, че аз знам, че той знае за теб.

Въздъхвам дълбоко, за да й покажа, че вече не ми дреме за тази лъжа.

— Той ми се обади у дома. Номерът вече не минава, госпожо Силия.

Госпожа Силия затваря очи.

— Кажи му, че спя.

Вдигам телефона в спалнята, поглеждам госпожа Силия право в очите и му казвам, че тя се къпе.

— Да, господине, тя е добре — казвам аз и я поглеждам с присвити очи. После затварям телефона и хвърлям на госпожа Силия свиреп поглед. — Той попита как сте.

— Чух.

— Излъгах заради вас.

Тя пак закрива лицето си с възглавницата.

На следващия следобед не мога да търпя повече. Госпожа Силия пак си е там, където стои цяла седмица. Лицето й е отслабнало, а пшениченорусата й коса изглежда мазна. И стаята започва да мирише на мръсни хора. Обзалагам се, че не се е къпала от петък.

— Госпожо Силия — казвам аз. Тя ме поглежда, но не се усмихва, не продумва. — Господин Джони се прибира тази вечер и аз му казах, че ще се грижа за вас. Какво ще си помисли, когато ви завари в леглото с тази отвратителна стара нощница?

Госпожа Силия подсмърква, после хлъцва и накрая направо си се разревава.

— Това нямаше да се случи, ако си бях останала, където ми е мястото. Той трябваше да се ожени за някоя от неговата класа. Трябваше да се ожени за… Хили.

— Стига, госпожо Силия. Не е…

— Как само ме гледаше Хили… все едно съм нищожество. Все едно съм някакъв боклук в канавката.

— Няма значение какво мисли госпожа Хили. Не можете да съдите за себе си от начина, по който ви гледа тази жена.

— Но аз не съм за такъв живот. Не ми трябва да седя на маса за дванайсет души. И без това и да искам, няма да успея да накарам дванайсет души да дойдат тук.

Поклащам глава. Пак се оплаква, че е богата.

— Защо ме мрази толкова? Та тя дори не ме познава — плаче госпожа Силия. — И не е само заради Джони. Тя ме нарече лъжкиня, обвини ме, че съм я записала за онзи… пай. — Тя започва да бие с юмруци по коленете си. — Ако не беше тази история, никога нямаше да повърна.

— Какъв пай?

— Х-х-хили спечели твоя пай. И ме обвини, че съм я записала за търга. Че съм й изиграла някакъв… номер — вие и хлипа тя. — Защо ще го правя? Защо да записвам нейното име в някакъв си списък?

Постепенно загрявам за какво иде реч тук. Не знам кой е записал госпожа Хили за онзи пай, но знам много добре защо тя би изяла с парцалките човека, който според нея го е направил. Хвърлям поглед към вратата. Гласчето в главата ми казва: „Не се бъркай, Мини. Просто си излез.“ Но поглеждам към госпожа Силия, която реве по нощница, и затъвам до шия в угризения.

— Не мога повече да причинявам това на Джони. Вече реших, Мини. Ще се върна — изхлипва тя. — Ще се върна в Шугър Дич.

— Ще оставите съпруга си само защото сте повърнала на някакъв си бал? — „Я чакай — сещам се аз и опулвам очи. — Госпожа Силия не може да напусне господин Джони — че какво ще стане с мен тогава?“

Госпожа Силия се разревава още по-силно при този спомен. Въздъхвам, гледам я и се чудя какво да направя. Боже, струва ми се, че е време. Време е да й кажа единственото нещо на света, което не искам никой да разбира. При всички случаи ще си изгубя работата, затова по-добре да пробвам.