Кэтрин Стокетт - Слугинята

Щом Силия изчезва в дамската тоалетна, Хили тръгва към ъгъла.

— Джони Фут — казва тя. — Каква изненада да те видя тук! Всички знаят, че не понасяш подобни големи приеми. — Тя го стисва за лакътя.

Джони въздъхва.

— Знаеш ли, че утре се открива ловният сезон за кошути?

Хили разтяга устни в червеникавокафява усмивка. Цветът е в същия тон като роклята й и сигурно е търсила червилото дни наред.

— Омръзна ми да чувам това от всички. Можеш да пропуснеш един ден от ловния сезон. Заради мен го правеше.

Джони обръща очи с досада.

— Силия не искаше да пропуска бала за нищо на света.

— А къде изчезна съпругата ти? — пита Хили. Тя още държи Джони под ръка и отново го подръпва. — Надявам се, че не разнася табли с хотдог на мач в университета на Луизиана.

Джони се мръщи, макар в действителност точно така да се бяха запознали.

— Знаеш, че само те дразня. Ходихме достатъчно дълго, че да имам това право, нали?

Преди Джони да успее да отговори, някой потупва Хили по рамото и тя плавно се приближава към следващата двойка със смях. Джони въздъхва, когато вижда, че Силия върви към него.

— Добре — обръща се той към Ричард, — ние вече можем да тръгваме. Трябва да ставам след — той поглежда часовника си — пет часа.

Ричард не откъсва очи от Силия, която върви към тях. Тя спира и се навежда, за да вдигне падналата си носна кърпа, и предоставя щедър изглед към гърдите си.

— Да смениш Хили със Силия, сигурно е било голяма промяна за теб, Джони.

Джони поклаща глава:

— Все едно цял живот си живял в Антарктида и един ден се преместваш на Хаваите.

Ричард се разсмива:

— Все едно си лягаш в семинария, а се събуждаш в „Ол Мис“ — казва той и двамата започват да се смеят. После Ричард добавя тихичко: — Като дете, което за пръв път вкусва сладолед.

Джони го поглежда:

— Говориш за жена ми, все пак.

— Извинявай, Джони — навежда глава Ричард. — Не исках да те обидя.

Силия отива при тях и въздъхва с разочарована усмивка.

— Здравей, Силия, как си? — казва Ричард. — Изглеждаш прекрасно.

— Благодаря, Ричард — Силия хлъцва тихичко и се цупи, докато слага носна кърпичка пред устата си.

— Напи ли се? — пита я Джони.

— Тя просто се забавлява, нали така, Силия — казва Ричард. — Всъщност ще ти донеса един коктейл, който много ще ти хареса. Нарича се Алабамска резачка.

Джони обръща очи към приятеля си:

— Но после си тръгваме.

След три Алабамски резачки обявяват победителите в тайното наддаване. Сузи Пърнел застава зад катедрата на подиума, докато хората в залата се разхождат напред-назад с чаши в ръка, пушат по масите, танцуват под звуците на песните на Глен Милър и Франки Вали, надвикват се с гласа по микрофона. Когато чуят имената си, победителите стават да вземат наградите си, въодушевени, като че ли са спечелили истинско състезание, сякаш трофеите им са безплатни, а не са платили за тях четири или пет пъти повече от цената им в магазина. Най-високите залагания се правят за покривки и нощници с ръчно плетена дантела. Отделни сребърни прибори също се радват на интерес — лъжици за сервиране на варени яйца, щипки за маслини, пълнени с червени чушки, ножове за рязане на бутчета от пъдпъдъци. После идва ред на десертите: торти, кутии с пралини, целувки. И разбира се, паят на Мини.

— … и световноизвестният пай с шоколадов мус на Мини Джаксън печели… Хили Холбрук!

За тази награда се чуват малко повече аплодисменти не само защото Мини е известен майстор на сладкишите, а и защото името Хили предизвиква аплодисменти при всякакви прояви. Хили, която в същия миг води разговор, извръща глава.

— Моля? Моето име ли казаха? Та аз не съм наддавала за нищо.

„Ти никога не наддаваш“, мисли си Скийтър, седнала сама през една маса.

— Хили, току-що спечели пая на Мини Джаксън! Честито! — поздравява я жената от лявата й страна.

Хили оглежда залата с присвити очи. След като чува името си в едно изречение заедно с името на Хили, Мини веднага застава нащрек. В едната си ръка държи мръсна чаша от кафе, а в другата тежък сребърен поднос. Но въпреки това спира като закована. Хили я зърва, но също не помръдва, а само се усмихва едва забележимо.

— Колко мило! Някой ме е записал в наддаването за този пай.

Тя не сваля очи от Мини и Мини го усеща, събира и останалите чаши върху подноса и тръгва колкото може по-бързо към кухнята.

— Поздравления, Хили. Не знаех, че толкова обичаш пайовете на Мини! — казва пискливо Силия. Приближила се е отзад, без Хили да я забележи. Докато припка към Хили, Силия се препъва в крака на един стол. Отстрани се чува кикот. Хили не помръдва, а само я гледа как се приближава.