Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Мини, стана късно! — извиква тя.

— Какво стана с госпожа Лийфолт? — дори не се опитвам да я подпитам деликатно. Трябва да разбера.

— Тръгвай си, моля те! Джони ще се прибере всеки момент. — Тя ме побутва към килера, където си държа нещата.

— Ще говорим утре — казва тя, но този път не искам да си тръгвам, искам да разбера какво е казала госпожа Хили за мен.

Да разбереш, че прислужницата ти е крадла, е все едно някой да ти каже, че учителката на децата ти е повлекана. Не й даваш втори шанс, а направо се отърваваш от нея. Но госпожа Силия не иска да ми каже нищо. Маха с ръка да си тръгвам, за да продължи с целия този заплетен цирк. Господин Джони знае за мен. Госпожа Силия знае, че господин Джони знае за мен. Но господин Джони не знае, че госпожа Силия знае, че той знае. И заради цялата тази глупост се налага да си тръгна в четири и десет и да се тревожа за госпожа Хили цяла нощ.

На следващата сутрин Ейбълийн звъни у дома преди работа.

— Рано тази сутрин се обадих на горката Фани, защото знаех, че ще се тормозиш цяла нощ.

Горката Фани е новата прислужница на госпожа Хили. Трябва по-скоро да й викат Глупавата Фани, задето отиде да работи там.

— Чула госпожа Лийфолт и госпожа Хили да стигат до извода, че ти си измислила цялата работа с препоръката, за да те наеме госпожа Силия.

Въздъхвам облекчено.

— Радвам се, че няма да загазиш — отвръщам аз. — Но сега госпожа Хили ще разправя не само че съм крадла, но и лъжкиня.

— Не се тревожи за мен — казва Ейбълийн. — Просто гледай госпожа Хили да не говори с твоята шефка.

Когато отивам на работа, госпожа Силия бърза да излезе, за да си купи рокля за благотворителния бал следващия месец. Казва, че иска да е първа в магазина. Не се държи като едно време, когато беше бременна. Сега няма търпение да излезе. Отивам в задния двор и избърсвам градинските столове. Птичките се плашат, когато ме виждат да се приближавам, излитат на рояк и разклащат клонките на камелията. Миналата пролет госпожа Силия все ми повтаряше да набера от тези цветя и да ги сложа в къщата. Но аз познавам камелиите. Щом внесеш китка вътре и си мислиш колко свежо изглежда, започва да ти се струва, че цветята се движат и като се наведеш да ги помиришеш, виждаш, че си внесъл в къщата цяла армия буболечки. Зад храстите чувам как се счупва клечка, после още една. Настръхвам, заставам неподвижно. Далеч сме от града и в тази пустош на километри няма кой да чуе виковете ни. Ослушвам се, но не чувам други шумове. Казвам си, че просто още ме държи от преди, когато се озъртах за господин Джони. Или пък ме е хванала параноята, задето снощи помагах на госпожица Скийтър за книгата. След като говоря с нея, винаги съм нервна. Накрая отивам отзад, за да почистя столовете край басейна и да събера филмовите списания, носните кърпички и изгнилите листа. В къщата телефонът иззвънява. Не бива да го вдигам, защото госпожа Силия още се опитва да поддържа голямата лъжа пред господин Джони. Но сега не си е у дома, а може да се обажда Ейбълийн с някакви новини. Влизам и заключвам вратата зад себе си.

— Домът на госпожа Силия — Боже, надявам се да не звъни самата госпожа Силия.

— Обажда се Хили Холбрук. С кого говоря? Кръвта се оттича от лицето ми. За около пет секунди главата ми е като празна черупка. Снишавам глас, преправям го на по-дебел, непознат.

— На телефона е Дорина. Прислужницата на госпожа Силия. — „Дорина? Защо казах името на сестра си!“

— Дорина. Мислех си, че Мини Джаксън е прислужницата на госпожа Фут.

— Тя… напусна.

— Така ли? Искам да говоря с госпожа Фут.

— Тя… не е в града. Замина за крайбрежието. На… ъ… — мислите ми препускат с хиляда километра в час, докато се опитвам да измисля някакви подробности.

— Кога се връща в такъв случай?

— След мнооого време.

— Е, когато се прибере, й кажи, че съм я търсила. Хили Холбрук, Емерсън 36840.

— Да, госпожо. Ще й предам. — Да бе, друг път. Подпирам се на ръба на шкафа и чакам сърцето ми да се успокои. Не че госпожа Хили не може да ме намери. В крайна сметка може просто да потърси в телефонния указател Мини Джаксън на улица „Тик“ и да намери адреса ми. И не че не мога да кажа на госпожа Силия какво се случи, да й обясня, че не съм крадла. Току-виж пък ми повярвала. Но ужасното нещо, което направих, съсипва цялата работа.

Четири часа по-късно госпожа Силия се прибира с пет големи кутии, натрупани една върху друга. Помагам й да ги занесе в спалнята и след това се спотайвам пред вратата й, за да чуя дали ще се обади на дамите, както прави всеки ден. Както и очаквам, чувам да вдига телефона. Но после просто поставя слушалката обратно. Глупачката проверява дали телефонът работи, в случай че някой се опита да й звънне.