Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Аз… тя… — бих й казала, че у дома няма никой, но масата за бридж се вижда зад гърба ми. Обръщам се и виждам как и четирите дами са се втренчили във вратата с отворени усти, все едно ловят мухи. Госпожа Калдуъл прошепва нещо на госпожа Хили. Госпожа Лийфолт се изправя тромаво и лепва на лицето си усмивка.

— Здравей, Силия — казва тя. — Отдавна не сме се виждали.

Госпожа Силия прочиства гърлото си и казва някак си прекалено силно:

— Здравей, Елизабет. Наминавам, за да… — Погледът й се премества към дъното на стаята, където дамите седят около масата. — О, не, прекъсвам ви. Аз… ще намина пак. Друг път.

— Не, не, какво мога да направя за теб? — пита госпожа Лийфолт.

Госпожа Силия си поема дълбоко въздух в тясната си розова пола и за секунда май на всички ни се струва, че дрехата ще се спука по шевовете.

— Идвам да предложа помощта си за детския благотворителен бал.

Госпожа Лийфолт се усмихва:

— О, ами аз…

— Много ме бива в подреждането на цветя, имам предвид, че в Шугър Дич всички така казваха, дори и прислужницата ми рече така, точно след като ме обяви за най-лошата готвачка, която е виждала — госпожа Силия се изкикотва, а аз затаявам дъх при думата „прислужница“. После тя пак става сериозна. — Но мога да адресирам писма и да лепя марки и…

Госпожа Хили става от масата. Приближава се и казва:

— Нямаме нужда от повече помощници, но за нас ще е удоволствие с Джони да дойдете на бала.

Госпожа Силия се усмихва и изглежда толкова признателна, че ти се къса сърцето. Ако имаш такова, разбира се.

— О, благодаря — отвръща тя. — За мен ще е удоволствие.

— Балът е в петък, петнайсети ноември в… — … в хотел „Робърт Лий“ — довършва госпожа Силия.

— Знам.

— С радост ще ти продадем билети. Джони ще те придружи, нали? Отиди да донесеш билети, Елизабет.

— И ако мога да помогна с нещо…

— Не, не — усмихва се Хили. — Погрижили сме се за всичко.

Госпожа Лийфолт се връща с един плик. Започва да тършува в него, но в този миг госпожа Хили дръпва плика от ръцете й.

— Така и така си тук, Силия, защо не купиш билети и за приятелите си?

Госпожа Силия се вцепенява за миг.

— Хм, добре.

— Какво ще кажеш за десет? Ти, Джони и осем ваши приятели. Така ще имате цяла маса.

Госпожа Силия така се насилва да се усмихне, че се разтреперва.

— Ще взема само два.

Госпожа Хили изважда два билета и подава плика на госпожа Лийфолт, която отива да го прибере.

— Само да си извадя чековата книжка. Добре, че взех този голям кочан със себе си. Обещах на прислужницата си Мини да й взема свински бут, докато съм в града.

Госпожа Силия се мъчи да напише чека на коляното си. Аз съм застинала и се надявам госпожа Хили да не е чула последните й думи. Госпожа Силия й подава чека, но госпожа Хили е сбърчила замислено лице.

— Коя? Коя каза, че ти е прислужница?

— Мини Джаксън. О, да му се не види — плясва се през устата госпожа Силия. — Елизабет ме накара да се закълна, че няма да казвам, че ми я е препоръчала, а аз се раздрънках.

— Елизабет… ти е препоръчала Мини Джаксън?

Госпожа Лийфолт се връща от спалнята.

— Ейбълийн, Мей Мобли се е събудила. Отиди да я вземеш.

Гърбът така ме боли, че не мога да повдигна и пила за нокти. Аз бързо отивам в стаята на Мей Мобли, но докато стигна, малката пак е заспала. Връщам се обратно в трапезарията. Госпожа Хили затваря вратата. После сяда на стола със самодоволна усмивка.

— Ейбълийн — казва госпожа Лийфолт, — отиди да приготвиш салатите, всички теб чакаме.

Отивам в кухнята. Когато се връщам с подноса, чиниите на него потракват като зъби.

— … онази, която открадна среброто на мама…

— … мислех си, че целият град знае, че тази чернилка е крадла…

— … никога не бих я препоръчала…

— … видя ли как е облечена? За каква се…

— На всяка цена ще разплета тази история — казва госпожа Хили.

На кухненската мивка съм и чакам госпожа Силия да се прибере. Кърпата в ръцете ми вече се е превърнала в дрипа. Тази откачена жена се събуди сутринта, напъха се в най-тесния си розов пуловер и за моя изненада се провикна:

— Отивам у Елизабет Лийфолт. Още сега, докато съм събрала смелост, Мини. — И после тръгна с кабриолета си „Бел Еър“ с прищипана на вратата пола.

Докато телефонът не иззвъня, просто леко се притеснявах. Ейбълийн бе така разтревожена, че хълцаше. Госпожа Силия не само казала на дамите, че Мини Джаксън работи при нея, но им съобщила и че госпожа Лийфолт ме била „препоръчала“. Ейбълийн чула само това. На онези кокошки ще им трябват не повече от пет минути да разнищят историята. И сега трябва да чакам. Да чакам, за да разбера. Първо, дали най-добрата ми приятелка на света ще бъде уволнена, задето ми е намерила работа. И второ — дали госпожа Хили е разказала на госпожа Силия лъжата, че съм откраднала. И подточка а) на втория въпрос: дали госпожа Хили е казала на госпожа Силия как си й го върнах заради лъжата, че съм крадла. Не съжалявам за ужасното нещо, което й сторих. Но сега, след като госпожа Хили изпрати собствената си прислужница да гние в затвора, се чудя какво ще направи тази жена с мен. Чак в четири и десет — час по-късно, отколкото си тръгвам от работа, виждам госпожа Силия да се прибира. Тя се поклаща по алеята, все едно има да ми казва нещо. Закачвам маркуча за чешмата.