Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Здравей, Мини — казва тя, когато влиза вътре. Мини извръща поглед към прозореца:

— Здравейте, госпожице Скийтър.

Преди да успея да кажа каквото и да било, госпожица Скийтър сяда и започва да говори:

— Хрумнаха ми някои идеи, докато ме нямаше. Ейбълийн, мисля, че трябва да започнем с твоята глава. — Тя изважда някакви листове от онази смешна стара чанта. — След това ще разменим историята на Лувиния с тази на Фей Бел, защото не бива да слагаме три драматични разказа един след друг. По-късно ще решим как да подредим средната част, но Мини, мисля, че твоята история определено трябва да е последна.

— Госпожице Скийтър… трябва да ви кажа нещо — прекъсвам я аз.

С Мини се споглеждаме.

— Аз ще си ходя — казва намръщено Мини, все едно столът й е станал прекалено твърд и не може повече да седи на него. Тя тръгва към вратата, но по пътя докосва госпожица Скийтър по рамото, съвсем бързичко, но продължава да гледа напред, все едно не го е направила. В следващия миг вече я няма.

— Нямаше ви в града известно време, госпожице Скийтър — разтривам аз врата си. След това й разказвам как госпожа Хили извади книжката и я показа на госпожа Лийфолт. И Бог знае на кого още я е показала из града. Госпожица Скийтър кимва и казва:

— Мога да се справя с Хили. Това не уличава нито теб, нито другите прислужници, нито книгата. После й разказвам какво ми рече господин Лийфолт, как ясно заяви да не говоря повече с нея за статиите за чистенето. Не ми се иска да й казвам тези неща, но така или иначе, ще ги научи, а искам да ги чуе първо от мен. Тя ме слуша внимателно, задава ми няколко въпроса. Когато свършвам, ми казва:

— Райли е само въздух под налягане. Ще трябва обаче много да внимавам, когато ходя у Елизабет. Няма да влизам повече в кухнята.

А аз виждам, че тя още не разбира съвсем какво се случва. Колко са ядосани приятелките й. Разказвам й как госпожа Хили заяви, че ще я унижи пред женската организация. Казвам й, че са я изхвърлили от групата по бридж. Казвам й, че госпожа Хили ще разкаже всичко на господин Стюарт, за всеки случай, ако е „склонен“ пак да се събере с нея. Скийтър извръща очи и се опитва да се усмихне.

— Тази стара история и без това вече не ме вълнува — засмива се леко и сърцето ми се свива. Защото всеки се вълнува от подобни неща. Черни, бели — дълбоко в себе си всички се вълнуваме.

— Аз просто… исках да го чуете от мен, а не из града. За да сте подготвена. За да бъдете много внимателна.

Тя прехапва устни и кимва:

— Благодаря ти, Ейбълийн.

Лятото минава бавно като валяк, разстилащ горещ асфалт. Всички чернокожи в Джаксън се скупчват пред де що намерят телевизор и гледат как Мартин Лутър Кинг се изправя в столицата на нашата страна и казва, че има мечта. Аз гледам в мазето на църквата. Нашият отец Джонсън отиде на протеста и аз се усещам, че се взирам в тълпата, за да видя лицето му. Не мога да повярвам колко много хора има там — двеста и петдесет хиляди. А най-интересното е, че шейсет хиляди от тях са бели.

— Мисисипи и светът са две съвсем различни места — казва пасторът и ние всички кимаме, защото не е ли така наистина?

Идва септември и една църква в Бърмингам избухва с четири чернокожи момиченца вътре. Това доста бързо изтрива усмивките от лицата ни. Божке, как само плачем и ни се струва, че животът няма да продължи. Но той продължава. Всеки път, когато видя госпожица Скийтър, тя изглежда все по-слаба, с все по-тъжен поглед. Опитва се да се усмихва, все едно не й е тежко, че остана без приятели. През октомври госпожа Хили сяда на масата в трапезарията на госпожа Лийфолт. Госпожа Лийфолт е толкова бременна, че едва си държи очите отворени. А госпожа Хили носи голяма кожа около врата си, макар навън да е петнайсет градуса. Хванала чаената чаша със стърчащо кутре, тя казва:

— Скийтър се мислеше за много умна, като стовари онези тоалетни в двора ми. Е, те вършат чудесна работа. Вече монтирах три от тях в различни гаражи и бараки. Дори Уилям е съгласен, че се оказаха дар от небето.

Това няма да го кажа на госпожица Скийтър. Няма да й кажа, че в крайна сметка е помогнала за каузата, срещу която се бореше. Но после виждам, че няма значение, защото госпожа Хили заявява:

— Снощи реших да напиша на Скийтър благодарствена бележка. Да й кажа колко ми помогна да осъществя проекта много по-бързо, отколкото иначе щях да успея.

Тъй като госпожа Лийфолт е много заета да шие дрешки за бебето, с Мей Мобли сме заедно почти през целия ден. Тя вече наедрява твърде много, за да я нося непрекъснато, но пък може и аз да съм понапълняла повечко. За сметка на това се опитвам да я прегръщам повече.