Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Една, две, три — започва да ги брои Мей Мобли. Стига до дванайсет и нататък трябва да продължа аз.

— Двайсет и девет, трийсет, трийсет и един. Трийсет и два клозета, малката.

Приближаваме се малко и виждаме, че тоалетните не са само из двора. На алеята има две една до друга, все едно са двойка. На предните стълби стои още една, все едно чака госпожа Хили да отвори вратата.

— Не е ли смешна онази с… Но малката се отскубва от ръката ми. Тича през двора, отива до розовата тоалетна в средата и вдига капака. Преди да се усетя, тя си е свалила гащичките и пишка, а аз хуквам след нея под звуците на десетина клаксона и пред очите на един мъж с шапка, който снима. Колата на госпожа Лийфолт е на алеята зад колата на госпожа Хили, но те двете не се виждат никъде. Сигурно са вътре и се вайкат какво ще правят с тази каша. Пердетата са пуснати и не виждам никакво движение. Стискам палци да не са снимали как малката пишка и после да я види половината Джаксън. Време е да се връщаме.

През целия път към къщи детето задава въпроси за онези тоалетни. Защо са там? Откъде са дошли? Може ли да отиде да види Хедър и заедно да си поиграят с тоалетните? След като се връщам в къщата на госпожа Лийфолт, телефонът се счупва да звъни цялата сутрин. Аз не го вдигам. Чакам да спре да звъни достатъчно дълго, за да се обадя на Мини. Но когато госпожа Лийфолт затръшва кухненската врата след себе си, хваща телефона и светкавично започва да дърдори. Докато я слушам, бързо навързвам цялата история.

Госпожица Скийтър е публикувала в бюлетина съобщението на госпожа Хили за тоалетните, както си трябвало. Списъкът с причините защо белите и черните не могат да използват една и съща тоалетна. А под него следвало съобщението за събирането на стари палта, или поне така трябвало да бъде. Вместо палта обаче, там пишело нещо от рода на: „Занесете старите си тоалетни на ул. «Мъртъл» № 228. Ние ще сме извън града, но вие ги оставете отпред.“ Просто е объркала една дума. Или поне така подозирам, че ще каже.

За лош късмет на госпожа Хили по това време нямаше никакви други новини. Нито от Виетнам, нито за мобилизацията. Няма нищо ново за големия протест във Вашингтон с преподобния Кинг. На следващия ден къщата на госпожа Хили с всичките тоалетни пред нея се появява на първа страница на „Джаксън джърнъл“.

Трябва да призная, че гледката е доста смешна. Ще ми се само снимката да беше цветна, за да се различават всички нюанси на розовото, синьото и бялото. Трябвало е да я кръстят десегрегация на тоалетните.

Заглавието гласи: „Наминете, поседнете!“ Към него няма статия. Само снимката и малък надпис, който казва: „Домът на Хили и Уилям Холбрук в Джаксън, Мисисипи, тази сутрин представляваше забележителна гледка“.

А като казвам, че не се случва нищо, не говоря само за Джаксън, а за целите Съединени щати. Лоти Фрийман, която работи в имението на губернатора, където получават всички национални вестници, ми каза, че е видяла снимки в светската рубрика на „Ню Йорк Таймс“. Под всяка от снимките пишело: „Домът на Хили и Уилям Холбрук, Джаксън, Мисисипи“.

В дома на госпожа Лийфолт през тази седмица продължават дългите телефонни разговори, а госпожа Лийфолт кима, като че ли госпожа Хили вече й е надула главата. Част от мен иска да се посмее на тоалетните, но на другата част й иде да заплаче. Госпожица Скийтър пое ужасно голям риск, като настрои госпожа Хили срещу себе. Тази вечер се прибира от Начез и се надявам да се обади. Май се сещам защо изобщо замина.

В четвъртък сутринта още нямам вести от госпожица Скийтър. Приготвям се да гладя в хола. Госпожа Лийфолт се прибра у дома с госпожа Хили и двете сядат на масата в трапезарията. Госпожа Хили не е идвала тук, откакто стана онова с тоалетните. Предполагам, че не излиза много от къщи. Намалявам звука на телевизора и наострям уши.

— Ето. Ето за какво ти говорех. — Госпожа Хили отваря малка книжка. Прокарва пръст по редовете.

Госпожа Лийфолт поклаща глава.

— Знаеш какво означава това, нали? Иска да промени тези закони. Защо иначе ще носи тази брошура със себе си?

— Не мога да повярвам — отвръща госпожа Лийфолт. — Не мога да докажа, че тя е докарала тоалетните в двора ми. Но това — тя вдига книжката и потупва по нея, — това е твърдо доказателство, че е намислила нещо. Освен това възнамерявам да кажа и на Стюарт Уитуърт.

— Но те вече не ходят.

— Въпреки това той трябва да разбере. В случай че е склонен да се събере пак с нея. Заради кариерата на сенатор Уитуърт.