Кэтрин Стокетт - Слугинята

Хрумва ми нещо и се провиквам:

— Какво рекохте, госпожо Лийфолт? А-ха, ще й кажа.

Отново слагам слушалката до ухото си и казвам:

— Госпожо Силия, госпожа Лийфолт тъкмо се върна и казва, че не й е добре, но вие можете да се обадите на Мини. Рече и че ще ви звънне, ако има нужда от помощ за бала.

— О! Предай й, че й благодаря. Надявам се да се почувства по-добре. Може да ме търси по всяко време.

— Името на прислужницата е Мини Джаксън, търсете я на Лейкууд 84432. Чакайте малко, какво?

— Давам бисквита на Мей Мобли и изпитвам истинска наслада от дяволското си поведение. Лъжа, а не ми пука. После казвам на госпожа Силия Фут:

— Госпожата рече да не казвате на никой, че ви е дала името на Мини Джаксън, защото всичките й приятелки искат да я наемат и много ще се разстроят, ако разберат, че я е препоръчала на друг.

— Няма да разкрия тайната й, ако и тя не разкрие моята. Не искам съпругът ми да разбере, че ще наема прислужница.

И това ако не е идеално съвпадение! Веднага щом затварям, набирам номера на Мини. Но тъкмо тогава госпожа Лийфолт влиза. Много неприятно, разбирате ли? Дадох на тази госпожа Силия домашния номер на Мини, но Мини днес е на работа, защото госпожа Уолтърс се чувства самотна. И когато госпожата се обади, Лирой ще й даде номера на госпожа Уолтърс, защото е глупак. Ако госпожа Уолтърс вдигне, цялата работа ще се издъни. Госпожа Уолтърс ще разкаже на жената какво разправя госпожа Хили. Трябва да се свържа с Мини или Лирой, преди да се случи нещо подобно. Госпожа Лийфолт отива в спалнята си и както си и мислех, веднага се лепва за телефона. Първо се обажда на госпожа Хили, а после на фризьорката. След това звъни в магазина за някакъв сватбен подарък и говори ли, говори. След като затваря, идва и ме пита какво ще има за вечеря тази седмица. Изваждам тетрадката и преглеждам списъка. Не, не искала свински пържоли. Опитвала се да накара съпруга си да поотслабне. Искала задушено месо и зелена салата. Колко калории според мен има в целувките? И да не съм давала повече сладки на Мей Мобли, защото била много дебела и така нататък, и така нататък… Боже! За жена, която не ми казва нищо друго, освен направи това или онова, и ходи в онази тоалетна, изведнъж се държи с мен, като че ли сме първи приятелки.

Мей Мобли се подрусва радостно и се опитва да привлече вниманието на майка си. И тъкмо когато госпожа Лийфолт току се навежда, за да й обърне малко внимание, опааа! Госпожата се втурва навън, защото забравила да свърши нещо, а била закъсняла с цял час. Трескаво започвам да въртя шайбата на телефона.

— Мини! Намерих ти една работа. Но трябва да стоиш до телефона…

— Тя вече звъня — казва Мини сухо. — Лирой й дал номера.

— И госпожа Уолтърс ли вдигна? — питам аз.

— Глуха е като пън, а изведнъж, чудо на чудесата, чува телефонът да звъни. Аз влизам и излизам от кухнята и не обръщам внимание, но накрая си чувам името. После се обади Лирой и разбрах какво е станало — Мини звучи изтощена, а тя е от онези, дето никога не се уморяват.

— Може пък госпожа Уолтърс да не й е разказала за лъжите, които госпожа Хили разправя. Никога не се знае. — Но дори и аз не съм толкова глупава, че да си повярвам.

— Даже и да не й е казала, госпожа Уолтърс знае как си го върнах тъпкано на госпожа Хили. Нямаш представа какво ужасно нещо направих. Не искам и да разбираш. Сигурна съм, че госпожа Уолтърс е рекла на онази жена, че съм самият дявол. — Гласът й звучи мрачно. Все едно е грамофонна плоча, която се върти твърде бавно.

— Съжалявам, ще ми се да бях ти се обадила по-рано, за да вдигнеш ти телефона.

— Направи, каквото можа. Вече никой не може да ми помогне.

— Ще се моля за теб.

— Благодаря ти — отвръща тя, а после добавя тихо: — Благодаря ти, че опита да ми помогнеш.

Затварям телефона и се захващам да бърша с парцала. Гласът на Мини ме уплаши. Тя винаги е била силна жена, бори се до последно. След смъртта на Трийлор три месеца поред ми носеше вечеря всеки ден. И все повтаряше: „А, не, няма да ме оставиш сама на този проклет свят“, а да си призная, аз наистина планирах нещо такова. Вече бях вързала въжето на примка, когато Мини го намери. Беше останало от времето, когато Трийлор работеше по един проект за училище с макари и пръстени. Не знаех дали ще го използвам, защото си беше грях пред Бог, но тогава не бях на себе си. Мини обаче не ме пита нищо, а само го извади изпод леглото, сложи го в кофата за боклук и я изнесе на улицата. След като се върна, обърса дланите си една о друга, все едно бе почистила както обикновено. Мини не си поплюваше. Но сега звучеше зле. Напомних си тази вечер да проверя под леглото й. Взимам кофа с препарат за почистване „Съншайн“, който кара дамите по телевизията все да се усмихват. Налага се да седна. Мей Мобли идва при мен, хванала коремчето, си и казва: