Кэтрин Стокетт - Слугинята

При тези думи се сетих как не успях да се помоля за Трийлор. Може би затова Бог го прибра толкова бързо. Не е искал да влиза в спорове с мен.

— Снъф Уошингтън — продължи Мини, — Лоли Джаксън.

Да му се не види, Лоли Джаксън влезе в списъка ти и два дни по-късно скочи от инвалидната количка, все едно е докоснала Иисус. Всички в окръг Хиндс знаят за този случай.

— Но не съм я излекувала аз. Просто се моля.

— А Бъртрина… — рече Мини със смях. — Нали знаеш Коко, онази, с която избяга Клайд?

— Хмм. Как да я забравя?

— Седмица след като Клайд те напусна, чух, че Коко се събудила, а онази й работа смърдяла като изгнила стрида. Оправила се чак след три месеца. Бъртрина е близка приятелка на Коко. Тя знае със сигурност, че молитвите ти действат.

Зяпнах я с отворена уста. Защо досега не беше споменавала нищо за това?

— Да не искаш да кажеш, че хората си мислят, че правя черни магии?

— Знаех, че ще се притесниш, ако ти кажа. Мислят си просто, че имаш по-силна връзка с Бог от другите. Господ чува молитвите на всички ни, но ти все едно му говориш право в ухото.

Чайникът на печката започва да свисти и ме връща в настоящето. Божке, май ще трябва да включа госпожица Скийтър в списъка, но защо, и аз не знам. Което ми припомня онова, за което не искам да мисля — че госпожа Лийфолт ми строи тоалетна, защото си мисли, че разнасям болести. И как госпожица Скийтър ме попита дали не искам да променя нещата, все едно че да промениш Джаксън, Мисисипи, е като да смениш електрическа крушка.

Чистя боб в кухнята на госпожа Лийфолт, когато телефонът иззвънява. Надявам се да е Мини, за да каже, че си е намерила работа. Бях се обадила на всички, при които някога съм работила, но те повтаряха все едно и също: „Не търсим прислуга.“ Всъщност искаха да кажат: „Не искаме Мини.“ Макар последният работен ден на Мини да беше преди три дни, снощи госпожа Уолтърс й се обадила тайно и я помолила днес да отиде на работа, защото къщата й се струвала твърде празна, след като госпожа Хили взела повечето мебели. Все още не знам какво точно се е случило между Мини и госпожа Хили. Мисля си обаче, че не искам и да разбирам.

— Домът на Лийфолт.

— Ъ, здравейте. Обажда се… — жената спира и си прочиства гърлото. — Здравейте. Може ли… може ли да говоря с Елизабет Лийфолт, моля.

— Госпожа Лийфолт не е вкъщи в момента. Да й предам ли нещо?

— О — казва жената, като че ли се е развълнувала за нищо.

— Може ли да попитам кой се обажда?

— Обажда се… Силия Фут. Съпругът ми ми даде този номер, а аз не познавам Елизабет, но… ами, той каза, че тя се занимава с детската благотворителност и женската организация.

Чувала съм това име, но не мога да се сетя къде. Жената говори с толкова силен акцент от дълбоката провинция, че все едно в обувките й расте царевица. Гласът й обаче е мил и тънък. И въпреки това не звучи като дамите от околността.

— Ще й предам, че сте я търсили — казвам аз. — Какъв ви е номерът?

— Аз съм нова тук и… всъщност не е вярно, тук съм вече от година, Боже. Просто не познавам почти никого. Аз… не излизам много.

Тя пак си прочиства гърлото, а аз се чудя защо ми казва всичко това. Аз съм прислужницата и няма да си намери приятели, като говори с мен.

— Мислех си, че вероятно мога да помогна с детската благотворителна кауза от вкъщи.

Спомням си коя е. Тя е жената, която госпожа Хили и госпожа Лийфолт все одумват, защото е омъжена за старото гадже на госпожа Хили.

— Ще й предам съобщението. Как ви беше телефонният номер?

— О, приготвям се да тръгвам към магазина. Може би трябва да поседна и да изчакам.

— Ако не се свърже с вас, госпожа Лийфолт ще остави съобщение на прислужницата ви.

— Нямам прислужници. Всъщност мислех да я питам и дали може да ми препоръча някого.

— Търсите си прислужница ли? — Опитвам се да намеря някой, който да идва чак до окръг Мадисън. Я гледай ти! — Познавам една много добра прислужница. Известна е с готварските си умения, а гледа и деца. Даже си има кола, с която да пътува до дома ви.

— О, ами… все пак искам да поговоря и с Елизабет. Дадох ли ти вече номера си?

— Не, госпожо — въздъхвам аз. — Кажете го.

Госпожа Лийфолт никога няма да препоръча Мини, не и след лъжите на госпожа Хили. Госпожата на телефона казва:

— Госпожа Джони Фут, Емерсън 26609.

За всеки случай й давам номера на Мини.

— Казва се Мини, можете да я намерите на Лейкууд 84432. Записахте ли си?

Малката ме подръпва за роклята и казва:

— Боли корем. — И разтрива коремчето си.