Кэтрин Стокетт - Слугинята

Чувам как в далечината Киндра започва да плаче. Мини затваря, без дори да каже довиждане. Не разбрах какви са тези приказки за пая. Но, божке, като я знам Мини, нещо лошо ще да е станало. Същата вечер си откъсвам винобой и домат от градината на Айда.

Пържа си малко шунка и си правя заливка за сухарите. Косата ми е сресана и навита на розови ролки, вече напръскана с лак. Цял следобед се тревожа и си мисля за Мини. Ако искам да поспя тази нощ, ще трябва да си го избия от главата.

Сядам да вечерям на кухненската маса и пускам радиото. Малкият Стиви Уондър пее „Пръсти“. На това момче не му пречи, че е черно. На дванайсет години е, сляпо е, а има хит по радиото. След него превключвам станциите, подминавам проповедта на пастор Грийн и спирам на WBLA. Там звучи блус — от онези, дето свирят по баровете. Когато се стъмни, обичам да слушам такива мелодии. Навяват ми спомен за цигарен дим и чаши с алкохол. Имам чувството, че къщата ми е пълна с хора. Почти ги виждам как се поклащат в кухнята ми под звуците на блуса. Изключвам лампата и си представям, че сме в „Гарванът“. Виждам масичките и лампите с червени абажури по тях. Май или юни е и е топло. Мъжът ми Клайд се усмихва, белите му зъби проблясват и ми казва: „Скъпа, искаш ли питие?“ А аз отвръщам: „Коктейл Черната Мери“, а след това започвам да се смея на себе си, както си мечтая в кухнята, защото най-расистката напитка, която си поръчвам, е лилавата кола „Нихай“. По радиото Мини от Мемфис започва да пее, че любовта не е вечна. Понякога си мисля, че мога да си намеря друг мъж, някой, който ходи в моята църква. Проблемът е, че колкото и да обичам Бог, никога не съм си падала особено по мъжете, дето ходят на църква. Не ми трябва някой, който ще стои при мен, докато ми профука всичките пари. Направих тази грешка преди двайсет години. След като съпругът ми Клайд ме напусна заради онази безсрамна пачавра от улица „Фариш“, онази, дето й викат Коко, реших, че е по-добре повече да не се занимавам с такива работи. Навън започва да мяучи котка и аз отново се връщам в студената кухня.

Изключвам радиото, пускам лампата и изваждам молитвеника от дамската си чанта. Молитвеникът ми представлява синя тетрадка, която си купих от магазина за преоценени стоки. Пиша с молив, за да мога да трия с гумата, докато молитвата излезе както трябва. Записвам си молитвите още от прогимназията. Когато в седми клас казах на учителката си, че повече не мога да идвам на училище, защото трябва да помагам на мама, госпожица Рос почти се разплака.

— Ти си най-умната в класа, Ейбълийн. А единственият начин да не забравиш всичко е, като четеш и пишеш всеки ден.

И така започнах да си записвам молитвите, вместо да ги казвам на глас. Но от тогава никой не ме е наричал умна. Прелиствам страниците на тетрадката, за да видя кой е наред тази вечер. Няколко пъти тази седмица се замислих дали да не включа госпожица Скийтър в списъка. Не съм сигурна защо. Тя винаги се държи мило с мен. Притеснявам се, но няма как да не се замисля какво ли имаше предвид в кухнята на госпожа Лийфолт с това, дали искам да променя нещата. Да не говорим, че разпитваше за Константин, прислужницата, която я беше отгледала. Много добре знам какво се случи между Константин и майката на госпожица Скийтър, но няма начин да й разкажа тази история. Работата обаче е там, че ако започна да се моля за госпожица Скийтър, знам, че онзи разговор ще продължи следващия път, когато я видя. Както и след това. Защото така действа молитвата. Като електричество е — задвижва нещата. А пък на мен не ми се говори за случая с тоалетната.

Преглеждам списъка си за молитви. На първо място е моята Мей Мобли, след това е Фани Лу от църквата, дето я мъчи ревматизмът. Сестрите ми Айнез и Мейбъл в Порт Гибсън, които имат общо осемнайсет деца, а шест от тях са болни от грип. Когато нямам много хора в списъка, вмъквам в него и онзи бял смрадлив старец, дето живее зад магазина за фураж и е изгубил ума си от пиене и смъркане на боя за обувки. Но тази вечер списъкът е доста дълъг. Я, кого още съм сложила — Бъртрина Бесъмър! Всички знаят, че с Бъртрина не се понасяме, откакто ме нарече „тъпа негърка“, когато се омъжих за Клайд преди години.

— Мини — попитах я миналата неделя, — защо Бъртрина помоли точно мен да се моля за нея?

Прибирахме се от службата в пет часа. Мини рече:

— Говори се, че имаш някаква по-силна молитва, която помага повече от обикновената.

— Моля?

— Когато Юдора Грийн си счупи бедрото, ти я включи в списъка си и тя стана на крака след седмица. Айзея падна от камиона за памук, ти го включи в списъка си с молитви същата вечер и той се върна на работа още на другия ден.