Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Юджиния — усмихва се госпожа Уитуърт, — чух, че искаш да станеш писателка. За какво обичаш да пишеш?

Пак лепвам усмивката на лицето си. От трън, та на глог.

— Водя рубриката на госпожа Мърна в „Джаксън джърнъл“. Излиза всеки понеделник.

— О, мисля, че Беси я чете, нали, Стули? Ще я попитам, като отида в кухнята.

— Е, ако не я е чела преди, сега със сигурност ще започне — засмива се сенаторът. — Стюарт каза, че искаш да се заемеш и с по-сериозни теми. Спряла ли си се на нещо конкретно?

Сега всички гледат в мен, включително прислужницата, която ми поднася чаша чай — друга, не онази на вратата. Не вдигам очи към нея, ужасена, че ще види изражението ми.

— Работя върху няколко…

— Юджиния пише за живота на Иисус Христос — намесва се майка и аз си спомням какво я бях излъгала неотдавна като прикритие за излизанията си вечер. Бях й казала, че „проучвам темата“.

Госпожа Уитуърт кима впечатлено:

— Е, това е достойна тема.

Опитвам се да се усмихна, отвратена от собствения си глас:

— Темата е изключително важна — хвърлям поглед към майка. Тя сияе.

Входната врата се затръшва и всички стъклени лампи издрънчават застрашително.

— Съжалявам, че закъснях — Стюарт влиза с измачкани от колата дрехи и облича морскосиньото си спортно сако.

Всички ставаме и майка му протяга ръце към него, но той идва право при мен. Слага ръце на раменете ми и ме целува по бузата.

— Извинявай — прошепва ми той, а аз въздъхвам облекчено, най-сетне мъничко по-спокойна.

Обръщам се и виждам как майка му се усмихва, все едно току-що съм грабнала най-хубавата й кърпа за гости и съм си избърсала мръсните ръце с нея.

— Сипи си нещо за пиене, синко, и сядай — казва сенаторът.

След като си сипва питие, Стюарт се настанява на дивана до мен, хваща ръката ми и не я пуска. Госпожа Уитуърт хвърля поглед на сплетените ни ръце и казва:

— Шарлот, нека ви разведа с Юджиния из къщата.

През следващите петнайсет минути вървя след майка и госпожа Уитуърт от една натруфена стая в друга. Майка ахва при вида на истинска дупка от куршума на янки в предната гостна. Куршумът още стои в дървото. Върху едно старинно бюро стратегически са разположени писма от войници на Конфедерацията, очила и носни кърпички от времето на Гражданската война. Къщата е олтар на войната между Северните и Южните щати и се чудя какво ли му е било на Стюарт да расте в дом, в който не можеш да пипаш нищо. На третия етаж майка започва да се суети около едно легло с балдахин, на което е спал Робърт Лий 8 8 Робърт Лий — най-изтъкнатият генерал от армията на Конфедерацията по време на Гражданската война. — Бел.прев. .

Когато най-накрая стигаме до едно „тайно“ стълбище, аз се застоявам пред семейните снимки, закачени в коридора. Виждам Стюарт и двамата му братя като малки, Стюарт с червена топка в ръце. Стюарт в дрешките си от кръщенето, в ръцете на чернокожа жена с бяла униформа.

Майка и госпожа Уитуърт продължават надолу по коридора, но аз все така разглеждам снимките, защото има нещо изключително мило в детското лице на Стюарт. Бузите му са дебели, а сините му очи, наследени от майка му, сияят по същия начин като сега. Косата му е била почти бяла, като глухарче. На девет или десетгодишна възраст той стои с ловна пушка и патица в ръка. На петнайсет е сниман до убит елен. Вече е хубав, загрубял. Моля се на Господ той никога да не види моите снимки от тази възраст.

Няколко стъпала по-надолу виждам Стюарт на завършването на гимназията, застанал горд с униформата на военно училище. В центъра на стената има празно място, където не е окачена снимка, но върху тапета има очертания на правоъгълник. Там е висяла снимка.

— Достатъчно, татко — чувам напрегнатия глас на Стюарт.

Но в следващия миг вече е тихо.

— Вечерята е сервирана — обявява прислужницата и аз тръгвам обратно към дневната.

Всички влизаме бавно в трапезарията и отиваме до дълга, тъмна маса. Семейство Филън сядат от едната страна, а семейство Уитуърт от другата. Аз съм настанена по диагонал от Стюарт, възможно най-далеч от него. По ламперията има изобразени сцени от периода преди Гражданската война — щастливи негри, които берат памук, коне, дърпащи каруци, белобради държавници на стълбите на щатския капитолий. Чакаме сенатора, който се бави в дневната.

— Идвам ей сега, вие започвайте — чувам дрънкането на лед и оставянето на бутилка два пъти, преди той най-накрая да дойде и да седне начело на масата.