Кэтрин Стокетт - Слугинята

Аз примигвам:

— Приятно ми е да се запознаем, господине. Сенаторът се разсмива силно. — Знаеш, че само се занасям, нали? — казва той и пак ме прегръща мощно, и ме потупва по гърба.

Аз се усмихвам и се опитвам да си поема въздух. Напомням си, че този човек има само синове. После той се обръща към майка, покланя й се сериозно и протяга ръка.

— Здравейте, сенатор Уитуърт — казва майка. — Аз съм Шарлот.

— Приятно ми е да се запознаем, Шарлот. Наричай ме Стули. Всички приятели ме наричат така.

— Сенаторе — стисва здраво ръката му татко. — Благодарим ви за всичко, което направихте за закона за фермите. Много помогнахте.

— Ами как! Онзи Билъпс се опита да си избърше подметките с него и аз му казах, рекох му, Чико, ако Мисисипи няма памук, по дяволите, Мисисипи няма нищо.

Той тупва силно татко по рамото и аз забелязвам колко дребен изглежда баща ми в сравнение с него.

— Заповядайте — казва сенаторът. — Не мога да говоря за политика без напитка в ръка.

Сенаторът излиза с тежки стъпки от фоайето. Татко тръгва след него, а аз изтръпвам, като виждам тънка линия кал отзад на обувката му. Ако се беше избърсал още веднъж на изтривалката, щеше да го махне, но татко не е свикнал да носи хубави мокасини в събота. Майка тръгва след татко, а аз хвърлям един последен поглед на искрящия полилей. Когато се обръщам, зървам как прислужницата ме гледа от вратата. Усмихвам й се и тя кимва. После кимва още веднъж и забива очи в пода.

О! Притеснението се надига в гърлото ми, когато разбирам, че тя знае. Смайвам се колко двойствен е станал животът ми. Та тя би могла да се появи у Ейбълийн и да започне да разказва какво е да обслужва сенатора и жена му.

— Стюарт все още пътува насам от Шривпорт — провиква се сенаторът. — Чух, че подготвя там голяма сделка.

Опитвам се да не мисля за прислужницата и си поемам дълбоко въздух. Усмихвам се, все едно всичко е наред, наред е. Все едно и друг път съм се запознавала с родителите на гаджетата си. Влизаме в приемна с декоративни детайли и зелени кадифени дивани, толкова препълнена с масивни мебели, че подът почти не се вижда. — Какво да ви предложа за пиене? — усмихва се господин Уитуърт, все едно предлага бонбони на деца. Той има голямо, широко чело и рамене на застаряващ футболен защитник. Веждите му са плътни, с остри косми. Когато говори, помръдват.

Татко си поръчва чаша кафе, майка и аз студен чай. Усмивката на сенатора се стопява и той нарежда с поглед на прислужницата да донесе скучните напитки. В ъгъла той налива за себе си и жена си някаква кафява течност. Кадифеният диван изстенва, когато сяда на него.

— Домът ви е прекрасен. Доколкото знам, е основният обект в туристическа обиколка на историческите сгради — казва майка.

Майка си умира да каже това, откакто научи, че са ни поканили на вечеря. Откакто се помня, тя е член на незначителния Съвет за исторически къщи в окръг Риджланд, но нарича къщите от историческата обиколка на Джаксън „фермерски“ в сравнение с техните. — Обличате ли се в костюми и разигравате ли някакви възстановки?

Сенаторът и госпожа Уитуърт се споглеждат. После госпожа Уитуърт се усмихва:

— Тази година не включихме дома си в обиколката. Просто… ни дойде в повече. — Не сте го включили? Но това е една от най-важните къщи в Джаксън! Знам даже, че Шърман 7 7 Уилям Шърман (1820–1891) — американски генерал от армията на Севера по време на Гражданската война. — Бел.прев. заявил, че къщата е твърде хубава, за да я изгорят.

Госпожа Уитуърт само кимва и изсумтява. Тя е с десет години по-млада от майка ми, но изглежда по-възрастна, особено сега, когато прави превзета физиономия.

— Сигурно се чувствате задължени, заради историята… — продължава майка, а аз й хвърлям убийствен поглед да млъкне. За секунда никой не казва нищо, а после сенаторът се разсмива силно:

— Стана малко недоразумение — избоботва той. — Майката на Патриша ван Девендър е председател на съвета и след като… децата се скараха, решихме, че е по-добре да изключим къщата от обиколката.

Хвърлям поглед към вратата и се моля Стюарт да се прибере по-скоро. За втори път става въпрос за нея. Госпожа Уитуърт приканва с поглед сенатора да замълчи.

— Какво да правим, Франсин? Никога повече няма да я споменаваме ли? Построихме проклетата беседка в двора за сватбата.

Госпожа Уитуърт си поема дълбоко въздух и аз си спомням думите на Стюарт, че сенаторът знае само част от историята, но майка му знае всичко. И онова, което знае, трябва да е доста по-сериозно от едно „скарване“.