Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Горкото заенце — прошепна Анриет. — Толкова е сладък! С тези червени къдрици и подути венци.

Тя се наведе към бебето, за да го погали по главата. То изписка пронизително, вцепени се, после се сви чак в дъното на количката си, за да избегне милувката. След това направи нещо необяснимо: долепи палците и показалците на двете си ръчички, рязко ги протегна напред със заплашителен жест и ревна, за да я изпъди.

— Охо, ква стана тя! Сякаш сте дяволът! В „Екзорсистът“ 10 10 Филм на американския режисьор Уилям Фридкин (1973). — Б.пр. така гонеха дявола, със същия жест!

— Хайде и вие, какви ги приказвате, това е заради шапката ми! Уплашил се е от нея. Често става така, децата се плашат от нея.

— Наистина е странна. Напомня на летяща чиния. Сигурно не е много практична в метрото!

Анриет едва се сдържа да не я среже. Да ти приличам на човек, който ползва метрото?

Изкриви уста, за да не се изпусне и да й каже нещо оскърбително. Девойката й трябваше.

— Хайде — надигна се тя от пейката, — оставям ви да си четете… — и в отворената чанта на момичето мушна банкнота.

— Ама недейте. Няма нужда. Аз така си приказвам, но те се отнасят много добре към мен…

Анриет си тръгна усмихната. Шерюбин добре се беше потрудила.

Тази работа струва много пари, пресмяташе по нощница, галейки гладкия розов белег на изгореното си бедро, но си е инвестиция. Скоро Жозиан ще се скапе напълно. С малко късмет може да стане раздразнителна, агресивна. Да отблъсква дядо Гробз, да не го допуска в леглото си. Обърканият Марсел ще се върне при Анриет. Достатъчно е глупав. Винаги се беше удивлявала как е възможно толкова печен бизнесмен да е толкова наивен в любовта. Има право младата прислужница, мъжете никак не понасят болни жени. Примиряват се за известно време, след което си вземат шапката и сбогом.

Може би, помисли тя, докато се пъхаше в леглото, е време за следващия етап на плана: да отида при Гробз ужким за да обсъдим клаузите на развода, да се преструвам на нежна и разбрана, да покажа колко се разкайвам. Да си посипя главата с пепел. Да приспя подозрителността му, за да налапа здраво кукичката. След което край, няма мърдане!

Ако пък тази стратегия удари на камък, има план Б. Ирис се върна към живота, така поне изглежда. Слизайки от таксито, тя се бе усмихнала с прекрасната си победоносна усмивка. План А, план Б… Работата е в кърпа вързана!

Седнали в едно „Старбъкс“ кафене, Гари и Ортанс се наслаждаваха на хубаво капучино. Гари бе дошъл да се срещнат през обедната й почивка; топнали устни в бялата гъста пяна, гледаха през витрината минувачите. Беше един от онези зимни дни, които англичаните наричат „забележителни“. „What a glorious day!“, си подвикват сутрин за поздрав, широко усмихнати и весели, сякаш е тяхна лична заслуга. Синьо небе, здрав студ, ослепителна светлина.

Ортанс забеляза човек, който, без да спира да върви, си дообличаше връхната дреха с една ръка, а в другата държеше поничка и отхапваше от нея. Закъснял! Закъснял! Повтаряше си тя наум, изучавайки походката му на забързан пингвин. Толкова бе вглъбен, че не забеляза прозрачната преграда на автобусната спирка и се блъсна в нея с всичка сила. От удара се преви на две и изпусна всичко, което носеше; Ортанс се разсмя и остави на масата чашата, от която бавно отпиваше.

— Кво бе… Сякаш ти достави страхотен кеф! — отбеляза мрачно Гари.

— Защо? Ти не се ли изкефи? — отвърна Ортанс, без да изпуска от поглед мъжа.

Той лазеше на четири крака и се опитваше да събере съдържанието на куфарчето си, разпиляно по тротоара. Вълната минувачи се отвори, за да го избегне, и се затвори, щом отмина препятствието.

— Снощи баба ме повика…

— В двореца?

Гари кимна. От пяната на капучиното му се бяха изписали бели мустачки. Ортанс ги избърса с пръст.

— Имаше ли някакъв повод? — осведоми се тя, следейки с очи коленичилия мъж, който говореше по телефона и в същото време се опитваше да затвори куфарчето си.

— Да, каза, че достатъчно съм се размотавал, трябва да реша с какво ще се занимавам догодина. Януари сме… Сега е времето за записване в университетите…

— И ти какво й отговори?

Мъжът беше приключил разговора и се готвеше да се изправи, когато изведнъж се заудря с по бедрата, по гърдите и паникьосан въртеше очи.

— Ми нищо. Тя е много властна, ще знаеш! Пред нея ставаш по-нисък от тревата…

Ортанс се сдържа да не се разсмее. Сега пък какво му става?

— Каза ми да си избера между военната академия и правото, нещо такова. Обясни ми, че всички мъже от семейството минавали през армията, дори и старият пацифист Чарли!