Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Вдигнала поглед, докато Шерюбин измъкваше изпод масата някаква кутия за ръкоделие, Анриет забеляза в единия ъгъл на раклата голяма статуетка на Дева Мария със сключени ръце, с позлатена корона върху белия воал, надвесена към тях. Посетителката се почувства по-уверена.

— Какво иска тя по-точно? — попита Шерюбин със същото набожно и смирено изражение като Дева Мария.

Анриет се поколеба за миг, чудейки се към кого се обръща Шерюбин, към нея или към Божията майка. Но се стегна.

— Не става въпрос за спечелване на обич — обясни Анриет, — искам съперницата ми, жената на снимката, да изпадне в дълбока депресия, да разваля всичко, до което се докосне, и мъжът ми да се върне при мен.

— Така, така… — отвърна Шерюбин, притвори очи и сплете пръсти върху голямата си гръд. — Желанието ви е съвсем християнско. Мъжът трябва да остане докрай с жената, която си е избрал за другарка. Това са свещените връзки на брака. Който ги разваля, се излага на ударите на Божия гняв. Следователно ще поискаме магия първа степен. Тя не желае смъртта й?

Анриет се поколеба. Тази употреба на трето лице я караше да се чувства неловко. Не разбираше ясно на кого говори Шерюбин.

— Не желая физическата й смърт, искам да изчезне от живота ми.

— Така, така… — провлачи Шерюбин все така със затворени очи и разходи ръце по гърдите си, сякаш се масажираше.

— Ами… — измънка Анриет — какво точно означава магия първа степен?

— Ето какво, въпросната жена ще започне да се чувства силно отпаднала, няма да има желание за нищо, нито за секс, нито за торта с ягоди, нито за бъбрене, нито за игри с децата си. Ще залинее като откъснато цвете. Ще изгуби красотата си, живеца си. С една дума, бавно ще чезне, ще е обладана от мрачни, дори самоубийствени мисли. Откъснато цвете, по-точно от това не мога да се изразя…

Анриет се запита дали това не обясняваше пълния с хартиени цветя апартамент. По едно цвете на взета жертва.

— И мъжът ми ще се върне при мен?

— Досада и отвращение ще изпълни всичко около тази жена и освен ако не изпитва към нея някаква изключителна любов, по-силна от съдбата, той ще се отвърне от нея.

— Идеално — кимна Анриет, настръхнала под шапката си. — Искам го в добра форма, за да управлява предприятието и да печели пари.

— Значи него ще го предпазим… Трябва да ни донесе негова снимка.

Нови двайсет, налага се да идва повторно! Анриет стисна устни в презрителна гримаса.

— Има ли деца от тази жена?

— Да. Син.

— Тя иска ли да се заемем и с него?

Анриет се поколеба. Все пак ставаше въпрос за бебе.

— Не. На първо време искам да се освободя от нея…

— Отлично. Сега тя може да си тръгва. Искам да се концентрирам върху снимката. Ефектът ще е незабавен. Субектът ще чувства постоянна отпадналост, апатия, униние и ще изгуби желание за живот.

— Сигурна ли сте? Напълно сигурна?

— Може да провери, ако има възможност… Шерюбин никога не се проваля. — Тя се обърна към гипсовата статуетка и долепи длани в знак на вярност към Дева Мария. — Жененият мъж не бива да напуска съпругата си. Тайнството на брака е свещено. Тя ще види — добави, извръщайки се отново към Анриет. — Тя ще намери начин да ми го каже… Разполага ли с някакъв начин, по който да провери ефекта от магията?

Анриет се замисли за прислужницата, с която се срещаше в парка, когато тя разхождаше бебето с количката — беше я подкупила, за да изкопчва от нея новини за омразната двойка.

— Да. Наистина ми е възможно да проследя напредъка на вашата… — за малко да каже „работа“, но се въздържа в последната секунда.

Чувстваше се потисната в тази претоплена стая, където мебелите сякаш бавно и постепенно се струпваха към нея и я обграждаха.

— Ще струва шестстотин евро. На ръка. Чекове приемам за дребните суми, едрите вземам на ръка. Тя разбра ли?

Анриет едва не се задави. Смяташе, че Вещицата ще й поиска двеста, най-много триста евро.

— В момента нося само триста евро…

— Няма проблем, тя ми ги дава сега и когато се върне със снимката на мъжа, ще донесе и останалите. Но трябва да дойде скоро… — рече със заплашителна нотка в гласа. — Защото, ако започна работата…

Дишането й стана още по-свистящо. Тя сложи ръка на гърдите си, изпусна безкрайна въздишка, която завърши като мучене. Анриет се разтрепери. Запита се дали не направи груба грешка, като дойде при тази жена. Обаче представата за Марсел и Жозиан, потънали в любовта си, блаженстващи в огромния апартамент, помете всичките й скрупули без остатък.