Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Несправедлива си, Ирис.

Тя изпъна рамене, ставаше все по-нападателна. Пред очите й беше паднал кичур коса и разваляше съвършената прическа. Насочила пръст към Жозефин, тя се провикна:

— Бяхме сключили договор! Аз ти давам всичките пари, ти оставяш на мен славата! Аз спазих уговорката. Ти не я спази! Ти искаше и двете: и парите, и славата!

— Много добре знаеш, че не е вярно. Аз нищо не исках, Ирис, нищичко. Не исках да пиша книга, не исках парите от книгата, исках само спокойно да отгледам Ортанс и Зое.

— Имаш наглостта да ми твърдиш, че не си изпратила малката чума Ортанс да ме издаде, така ли! „Леля ми не е написала книгата, майка ми я написа…“ Кажи ми го в очите! А! За теб беше добре дошло тя да разкрие всичко! Ти да стоиш настрана и преливаща от достойнство, да получиш всичко, уважение и пари, а мен буквално ме унищожи. Ти си виновна, Жозефин, да съм тук сега, в това легло, да се пържа на бавен огън, докато пукна, ти си виновна!

— Ирис… Моля те…

— Изглежда, не ти е достатъчно? Идваш да ми се подиграваш! Какво искаш още? Съпруга ми? Сина ми? Хайде, Жозефин, вземи ги, вземи ги!

— Не мислиш какво приказваш. Не е възможно. Толкова се обичахме двете, във всеки случай аз те обичах и още те обичам.

— Отвращаваш ме, Жо. Аз бях най-вярната ти съюзница. Винаги бях до теб, винаги плащах за теб, винаги се грижех за теб. Единственият път, когато те помолих да направиш нещо за мен, ти ме предаде. Ти си отмъсти! Опозори ме! Задаваш ли си въпроса защо съм затворена в тази клиника, натъпкана с приспивателни? Защото нямам избор! Ако изляза, всички ще ме сочат с пръст. Предпочитам да пукна тук. И тогава ще ти тежа на съвестта и ще видим как ще продължиш да живееш. Защото няма да те оставя на мира! Ще идвам нощно време да те дърпам за краката, малките ти топли ходила, преплетени в големите студени ходила на мъжа ми, към когото тихомълком се примъкваш. Нали не си въобразяваш, че съм в неведение? Нали не си мислиш, че не долавям как гласът му потреперва, когато заговори за теб? Не съм съвсем изкуфяла. Усещам, че е привлечен. Няма да ти позволя да мигнеш, няма да те оставя да надигнеш чашата шампанско, която той ще ти подава, и когато докосва с устни раменете ти, Жозефин, аз ще те хапя!

Измършавелите й ръце се показаха от ръкавите на пеньоара, стиснатата й челюст се вирна, изпънала кожата покрай устатата й, очите й горяха с неописуемата злоба на ревнива жена, която изпепелява съперницата си. От тази ревност, тази хищническа омраза Жозефин се вцепени. Тя прошепна, сякаш го осъзна едва сега:

— Ирис, ти ме ненавиждаш…

— Най-накрая го проумя! Най-накрая ще престанем да се преструваме, че сме две сестри, които се обичат! — закрещя, въртейки яростно глава. Внезапно понижи тон, вперила изгарящ поглед в очите на сестра си, и я отпрати със заповеднически жест. — Махай се!

— Ирис…

— Не искам да те виждам повече. Не си прави труда да идваш! Изчезвай! — натисна звънеца да извика сестрата и се отпусна на възглавницата, притиснала с две ръце ушите си, глуха за всякакви опити на Жозефин да поднови разговора и да се помирят.

Оттогава бяха минали три седмици.

Тя не разказа на никого. Нито на Лука, нито на Зое, нито на Ортанс, нито дори и на Шърли, която изобщо не харесваше Ирис. Жозефин не желаеше никой да осъжда сестра й, тъй като познаваше всичките й качества и недостатъци.

Сърди ми се, сърди ми се, че й отнех първото място, което й се полагаше по право. Не аз накарах Ортанс да разкрие всичко, не аз не спазих договора. Как да накарам Ирис да приеме истината? Тя беше прекалено наранена, за да я чуе. Обвиняваше Жозефин, че е опропастила живота й. По-лесно е да обвиняваш другите, отколкото да преосмисляш стореното. Ирис предложи на Жозефин да напише роман и да го издадат с нейното име на корицата, тя я подмами с идеята да вземе всички пари от книгата — тя беше в дъното на цялата интрига. Жозефин се остави да бъде манипулирана. Нямаше сили да се противопостави на сестра си. Не знаеше обаче къде свършваше слабостта и къде започваше подлостта. Слабостта и двуличието. Нима не се почувства щастлива, когато Ортанс заяви по телевизията, че истинският автор на „Смирената кралица“ е майка й, а не леля й? Вярно е, че страхотно се развълнувах, но то беше повече заради постъпката на Ортанс, която в нейния си стил ми доказа, че ме обича, че ме уважава, и ме обяви като писател. Дреме ми за романа. Дреме ми за парите. Дреме ми за успеха. Искам всичко да се върне постарому. Ирис пак да ме обича, да ходим на почивка двете, тя да е най-красивата, най-бляскавата, най-елегантната, искам в един глас да повтаряме: „Храс и Хрус схрускаха големия Хрис, който искаше да ги изхруска!“, както когато бяхме малки. Искам отново да стана онази Жозефин, пренебрегвана от всички. Чувствам се неудобно в новата си роля на прочула се авторка.