Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Но аз съм и двете: добричка и глупавичка!

— О, не! — възпротиви се Жозиан. — Не, не сте глупавичка… Щото аз прочетох книгата ви и да ви кажа, не е написана от глупачка!

Жозефин се усмихна:

— Благодаря. Защо никога не умея да съм така уверена в себе си? Това е някаква женска болест, нали?

— Познавам и мъже, които изпитват съмнения или се прикриват много умело.

— Може ли да ви задам един недискретен въпрос? — попита Жозефин и погледна Жозиан в очите.

Тя кимна.

— Ще се жените ли с Марсел?

Жозиан се изненада, после решително тръсна глава.

— Защо е нужно непременно да носим пръстени? Да не сме гълъби!

Жозефин се разсмя високо.

— Сега е моят ред да питам нещо недискретно! — заяви Жозиан и потупа кувертюрата на леглото. — Ако ви подразни, не ми отговаряйте.

— Добре — отвърна Жозефин.

Жозиан си пое дълбоко въздух и се хвърли в дълбокото:

— Вие обичате Филип, нали? И той ви обича, то бие на очи това нещо.

Жозефин подскочи.

— Личи ли?

— Първо, много сте се разхубавили… А зад подобно нещо винаги търси някой мъж! Когато жената се разхубави, виновникът винаги е някой мъж!

Жозефин се изчерви.

— После… Толкова внимавате да не поглеждате един към друг, да не си говорите, че е направо очебийно! Опитайте да се държите непринудено, по няма да личи. Казвам ви го заради дъщерите ви, защото аз го харесвам, той буди доверие. Освен всичко друго е и красив! Мъжът мечта!

— Той е мъж на сестра ми — смотолеви Жозефин.

Постоянно повтарям тези думи, щом заговоря за него. Време е да сменя малко плочата! Най-накрая ще го сведа до това единствено определение: „мъжът на сестра ми“.

— Нищо не можете да сторите! Любовта не надува клаксона, преди да налети! Появява се, налага се, срутва препятствията; а и доколкото ви познавам, вие не сте му се хвърлили на врата!

— Така е!

— Даже сте дали заден ход с всичка сила!

— И продължавам!

— Все пак внимавайте. Защото, разпилее ли се, трохите няма как да се съберат с метличка!

— Ако продължава така, аз ще съм тази, която ще се разтроши.

— Не така де! Тези неща са красиви, не ги съсипвайте! Ще се допитам до госпожа Сюзан за вас. Оставете ми кичурче коса и за нея ще е достатъчно само да го докосне, за да каже дали тази работа между вас има бъдеще.

Жозиан се впусна в подробности за дарбите и добродетелите на госпожа Сюзан. Жозефин сбърчи нос: не, не, не съм по тия работи, не се интересувам от врачки.

— Охо! Тя много ще се засегне, ако чуе, че я наричате врачка! Тя чете в душите.

— Освен това не искам да зная. Предпочитам красотата на мъглявото, на неопределеното…

— Вие сякаш не живеете на земята! Добре, разбирам. Само внимавайте с дъщерите! Най-вече малката, май е готова за нападение!

— Заради пубертета е. Сложна възраст. Нужно е само да проявя повече търпение! Вече го изживях с Ортанс. Една вечер заспиват като розовобузести ангелчета и на другата сутрин се събуждат истински демони с хищни нокти!

— Вие най-добре си знаете. — Жозиан сякаш си мислеше за друго. — Жалко, че не искате да се срещнете с госпожа Сюзан. Тя предсказа смъртта на мъжа ви. „Едно животно с остри зъби…“ Нали умря, нали го изяде крокодил?

— И аз го вярвах, но онзи ден в метрото…

И Жозефин й разказа. За мъжа с червеното поло, затвореното око, белега, пощенската картичка от Кения. Тя сподели без притеснение. Чувстваше, че Жозиан я слуша добронамерено, същевременно я наблюдаваше с топлия си внимателен поглед и поглаждаше с пръсти дантелата на жабото.

— Мислите ли, че е било видение?

— Не… обаче госпожа Сюзан го е видяла в устата на крокодила, а тя рядко греши. Не може да се каже, че става дума за някаква обикновена смърт!

— Не! Може дори да се каже, че това е единственото интересно нещо, което му се случи. — Жозефин пусна някакъв чудноват нервен смях и млъкна смутено.

— Може наистина да го е видяла в устата на крокодил, обаче да не е мъртъв? — изказа предположение Жозиан.

— Смятате ли, че би могъл да се спаси?

— Това може да е обяснението за затвореното око и белега…

Жозиан се позамисли, после, сякаш си бе изяснила нещо, възкликна:

— Затова потърсихте адреса на онази жена, Милен… За да разберете дали и тя е получила някакви новини!

— Тя беше любовница на мъжа ми. След като ни пише на нас, сигурно е писал и на нея. Или й е телефонирал…

— Знам, че тя наскоро звънна на Марсел. Често говори за дъщерите ви. Пита за тях. Помоли го за адреса ви, за да ви изпрати коледна картичка.