Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Да, тя спазва традициите. Забелязала съм, че човек много повече обръща внимание на подобни неща, когато живее в чужбина. Във Франция сякаш сме склонни да забравяме. Значи Марсел има адреса й…

— Записа си го на листче, което ми показа днес сутринта. За да не забрави да ви го даде. — Тя стана, затърси нещо на нощното шкафче, забеляза лист хартия, прочете какво пише на него и й го подаде. — Мисля, че беше това… Във всеки случай тук е записана последната информация, която е получил от нея. Тя му се обажда понякога, когато има проблеми…

— А на вас не ви се нрави кой знае колко?

Жозиан се усмихна, сви рамене.

— Мацката е голяма хитруша. Следователно си имам едно наум… Нали знаете, парите привличат очите! Моят мецанко дебеланко се превръща в красив Аполон, окичен с прекрасните банкноти, които премахват всякакви тлъстинки и паласки!

Докато се прибираха с колата, шофирана от Филип, Жозефин си каза, че Жозиан много й хареса. При редките посещения в склада на Марсел на авеню „Ниел“ си беше изградила непълна картина за нея: седнала зад бюрото си секретарка, която дъвче дъвка. Останалото се градеше върху думите на майка й; „онази мръсница секретарката“, заявяваше Анриет, изплювайки с погнуса сричка по сричка. Върху образа на жената, която се виждаше само до кръста, се беше насложил друг образ: на лесна жена, проста, продажна, гримирана като за карнавал. Всъщност тя е пълната му противоположност, отбеляза тя с въздишка. Добра, нежна, внимателна. Мека.

Шърли и Гари бяха отишли да се разходят в квартал Маре. Тя се прибираше вкъщи с Филип, момичетата и Александър. Филип шофираше мощния луксозен автомобил, без да продума. По радиото звучеше концерт на Бах. Александър и Зое бърбореха отзад. Ортанс галеше с крайчеца на пръстите плика с двестате евро. Лапавицата рисуваше по предното стъкло недовършени кръгове, които чистачките смитаха безотказно и равномерно.

Навън по треперещите замръзнали дървета, окичени със светнали лампички, се виждаше коледната украса по „Шанз-Елизе“ и авеню „Монтен“. Коледа! Нова година! Първи януари! Колко ритуали, за да окичат с гирлянди треперещите дървета! Може да ни помислят за семейство, което се прибира у дома в неделния следобед, децата ще отидат да си играят, докато стане готова вечерята. Станали сме от масата, не сме гладни, но ще се насилим да хапнем. Жозефин притвори очи и се усмихна. Всичките ми мечти са „семейни“, никога не мечтая „неприлично“. Аз съм безинтересна жена. Напълно съм лишена от фантазия. Скоро Филип пак ще отпътува за Лондон. Утре или вдругиден ще отидем при Ирис в клиниката. Какво ли й говори той по време на посещенията си? Дали е нежен? Прегръща ли я? Александър винаги ли присъства? Топлата нежна ръка на Филип захлупи нейната и я погали. Тя отговори на лекото стискане, но се побоя да не ги видят децата и издърпа китката си.

Във фоайето на кооперацията се сблъскаха с Льофлок-Пинел, който тичаше след сина си Гаетан и викаше: „Върни се, върни се вед-на-га, казах веднага“. Той ги подмина, без да спре, отвори вратата и се затича по улицата.

Те прекосиха фоайето към асансьора.

— Видя ли? Беше съвсем разрошен! — пошушна Зое. — Той, който обикновено е сресан така, че нито един косъм не стърчи.

— Изглеждаше бесен, не бих искал да съм на мястото на сина му! — пошепна Александър.

— Тихо, връщат се! — прошепна Ортанс.

Ерве Льофлок-Пинел пресичаше просторното фоайе, хванал сина си за яката на якето. Спря пред голямото огледало и изрева:

— Какво направи, малък глупако? Бях ти забранил да я докосваш!

— Ама исках само малко да я изведа! И тя се отегчава! Всички вкъщи се отегчаваме! Нищо не ни се разрешава да правим! Писна ми от задължителните цветове, искам шотландско каре! Шотландско каре!

Произнесе последните две думи с крясък. Баща му грубо го раздруса, за да го накара да млъкне. Детето се изплаши и вдигнало ръце, за да се предпази, изпусна нещо кръгло и кафяво, което подскочи на пода и се търкулна. Ерве Льофлок-Пинел ревна:

— Видя ли какво направи! Вдигни я, вдигни я!

Гаетан се наведе, взе нещото и от безопасно разстояние, за да се предпази от евентуален шамар, го подаде на баща си. Ерве Льофлок-Пинел го грабна, сложи го деликатно на дланта си и го погали.

— Не помръдва! Уби я! Уби я!

Той се наведе над нещото, пошепна му тихо.

Те проследиха сцената в отражението на огледалата, без да изпуснат и най-дребната подробност. Филип им направи знак да не вдигат шум. Набързо се мушнаха в асансьора.