Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— „Обезглавеният евнух загубил двете си глави“ — изрецитира Гари, произнасяйки отчетливо думите, все едно ги диктуваше на неук човек.

Младши се вслуша, изпружил нестабилната си шия и рамене, неподвижен, отпуснал ръце надолу. Остана за кратко в тази поза, смръщи вежди, които се извиха като фестони, на бузите му разцъфтяха алени петна, той промърмори нещо разсърден, след което се отпусна, отметна глава назад, избухна в гръмовен смях, изръкопляска, затропа с крака, за да покаже, че е разбрал, и прокара ръка, сякаш си отряза главата и част от слабините.

— Наистина ли разбра какво му казах? — попита Гари.

— Очевидно — отвърна Марсел Гробз и разгърна салфетката си с възхитен вид. — Щом се смее, а то наистина е много смешно!

Гари наблюдаваше смаян рижавото розово бебе, обуто в сини ританки, което го гледаше ухилено, а погледът му приканваше: хайде, хайде, искам още, разсмивай ме, защото бебешките приказки направо не можеш да си представиш колко ме отегчават.

— Шантава работа! — заяви Гари и преглътна. — This baby is crazy!

— Craizzzy! — повтори Младши и лигите му потекоха.

— Джуджето е гениално! — възкликна Ортанс.

При думата „гениално“, Младши изгука и за да й покаже до каква степен е права, вирна биберона си към тавана и ясно произнесе:

— Лампа…

При вида на смаяните им физиономии той гърлено се разсмя и със закачливо искрящ поглед добави:

— Light!

— Но това е…

— Невероятно! Нали това ви казах — обясни Марсел, — ама никой не ми вярва!

— Luz… — продължи Младши, все така сочейки с пръст светлината на тавана.

— И на испански знае! Това дете ме…

— Yang!

— А, сега вече каза някаква глупост! — намеси се Шърли успокоена.

— Не — поправи я Марсел, — това е „слънце“ на китайски!

— Помощ! — извика Ортанс. — Джуджето е полиглот!

Младши погали Ортанс с очи. Благодареше й, че отдава признание на заслугите му.

— Той не е джудже, а великан! Видя ли какви големи ръце има! И какви стъпала!

Гари подсвирна впечатлен.

— Шушу… — ревна Младши и изплю водата от биберона към Гари.

— А това какво означава? — осведоми се той.

— Чичо. На китайски. Избра те да му бъдеш чичо!

— Може ли да го гушна? — попита Жозефин и стана. — Отдавна не съм държала бебе… а бебе като това ми се ще да го разгледам отблизо!

— Стига да не ти хрумнат някакви идеи! — измърмори Зое.

— Не ти ли се ще да си имаш малко братче? — обърна се развеселен към нея Марсел.

— А кой ще бъде таткото, ако смея да попитам недискретно? — отговори Зое и прониза майка си с поглед.

— Зое… — смънка Жозефин, която се почувства като в небрано лозе от гневния изблик на дъщеря си.

Беше се доближила до Жозиан, която държеше Младши в прегръдката си, и се бе навела над него, за да целуне рижите къдрици. Младши се вторачи в нея, лицето му се изкриви, той се оригна здраво и омаза с морковено пюре ризата на Жо и копринената блуза на Жозиан.

— Младши! — възнегодува Жозиан и го удари леко по гърба. — Съжалявам…

— Няма страшно — каза Жозиан, бършейки ризата си. — Това показва, че има добро храносмилане.

— Душко, и ти си цялата изцапана! — намеси се Марсел и грабна Младши.

— Сякаш се прицели и в двете ви! — разсмя се Зое. — Разбирам го, всички тези хора покрай него, които напират да го целуват, да го пипат, сигурно му е писнало. Мисля, че бебетата трябва да се уважават, да ги молят за разрешение, преди да ги мляскат!

— Не желаете ли да дойдете в банята да се почистите? — предложи Жозиан на Жозефин.

— Още повече че се разсмърдя яко! — заяви Ортанс, запушвайки нос. — Никога няма да имам деца, ужасно вонят.

Младши й хвърли поглед, изпълнен с болка, сякаш й казваше: „А пък аз си въобразих, че си ми приятелка!“.

В стаята Жозиан предложи на Жозефин да й даде чиста блуза. Тя прие и започна да се съблича, разсмя се:

— Не е просто оригване, а истинско изригване. По-добре да го бяхте кръстили на името на вулкана Стромболи вашия хлапак!

Жозиан отвори гардероба си и извади две бели блузи с дантелено жабо. Подаде едната на Жозефин и тя й благодари.

— Не искате ли да си вземете един душ? — предложи Жозиан с притеснение — разбра, че бялото жабо не беше много по вкуса на Жозефин.

— Не, благодаря… синът ви е удивителен!

— Понякога се питам дали е нормален… Прекалено е развит за възрастта си!

— Напомни ми за една история… Бебе, което защитавало майка си на съдебен процес през средновековието. Майката била обвинена, че го заченала в грях, отдавайки се на мъж, който не бил съпругът й. Осъдена да бъде изгорена на кладата, тя се явила пред съдиите с бебето.