Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

За начало направи проучване сред китайките, които работеха в „Кроко Парк“. Беше прочела в интернет, че така правят чуждестранните предприятия, които желаят да лансират продукт в Китай. Говориш с клиента, запознаваш се с потребителските му навици. Проектанти от „Дженерал Мотърс“ бяха ходили до провинция Гуанджоу и се бяха срещали с евентуални купувачи на камионетки в собствените им стопанства. Седнали на тротоара, бяха обсъждали какво се харесва и какво не се харесва в колите, които произвеждат. Тя последва примера на „Дженерал Мотърс“. Поговори с китайките на лош английски и разбра, че козметичният продукт, за който мечтаят, е за избелване на кожата. White, white, повтаряха те и докосваха страните си. Бяха готови да дадат цялата си заплата за опаковка белило. Хрумна й гениална идея: крем, който съчетава ефекта на фон дьо тена и избелва кожата. С малко амоняк, съвсем мъничко. Не беше много сигурна за ефекта върху кожата, но затова пък се харчеше много. И господин Уей прие да й стане партньор.

Тук всичко беше прекалено лесно. Човек можеше да произвежда каквото си поиска, нужно бе само да обясни добре желанието си и нещата тръгваха! Поточната линия започваше да бълва продукция. Себестойност, продажна цена, печалба, how much, счетоводството тръгваше. Нямаше нужда от договори. Един тест и ако е положителен, започваше производството.

Господин Уей беше изпробвал продукта при заводски работнички. Количествата били изчерпани за нула време. Беше решил на първо време в провинцията и след това по интернет. Беше й обяснил, присвил очи като цепки на касичка, че седемстотин и петдесет милиона китайци живеят в провинцията, че доходите на глава от населението непрекъснато растели, че те били тяхната цел. След което даде пример с „Уахаха“, най-големия производител на безалкохолни напитки в страната, който се разраснал, тръгвайки от селата. Маркетинговата политика на „Уахаха“ се изразявала в това, че било нарисувано логото й по селските стени. Милен затвори очи, представяйки си стените на кирпичените селски къщи, украсени с кралски лилии, и се развълнува при мисълта за Луи XVI. Все едно го възкачваше отново на трона.

Транснационалните компании имат голямо предизвикателство, що се отнася до търговията в селските райони на Китай, бе настоял господин Уей. Не трябва да мислим единствено и само за градовете, както правят западните търговци.

Тя му вярваше. Той бе поел грижата за производствената част, тя — за създаването на продуктите. Трийсет и пет процента за всеки, останалото за посредниците. За да рекламират продукта ни. Трябва да им пуснем. Така стават нещата при нас, обясняваше той с гъгнещия си глас. Понякога се обръщаше към него с някой въпрос. Тогава той се прокашляше силно, укорително, сякаш й забраняваше да навлиза в негови води. Налага се да проявя предпазливост, си мислеше тя, не бива да слагам всички яйца само в една кошница. Марсел Гробз й бе помогнал. Пак ще го потърся, човек никога не е достатъчно предпазлив в бизнеса. Не трябва обаче да се карам с Уей, тъй като ми помага да инвестирам парите си със завидна печалба. Накара ме да си купя акции от застрахователното дружество „Чайна Лайф“, които се котираха почти двойно по-високо след първото им излизане на борсата! Аз самата никога нямаше да се сетя.

Обаче идеи не й липсваха. Сутринта, когато ставаше от сън, изведнъж й дойде невероятен проблясък: мобилен телефон с червило и фон дьо тен. Отпред клавиатурата с цифрите, отзад кутийка с гримове. Не е ли гениално, а? Ще взема да я патентовам тази идея. Ще трябва да вляза във връзка с адвоката на Марсел Гробз. Добър ден, аз съм дъщерята на Айнщайн и на вълшебницата на козметиката Есте Лаудер! Оставаше само да пошушне някоя и друга дума на хитрия мандарин.

Той летеше утре за Килифи. Щеше да говори с него след завръщането му. Беше назначил нов управител в „Кроко Парк“. Някакъв брутален холандец, на когото не му пукаше, че крокодилите изяждат гледачите. Крокодилите били започнали да се съешават. Той ги оставил да гладуват, за да събуди нагона им, да ги насъска, и те се нахвърляли един срещу друг. Истинска кървава баня, но по-силните надделели и успели да подчинят колонията. Женските се оставяли да ги заплодят, без много да се дърпат. „Те чувстват кой е господарят и подвиват опашка“, се хвалел той на господин Уей по телефона, който се почесваше по ташаците, разчекнал крака. И той иска да ми покаже кой командва, си помисли Милен и направи усилие да се усмихне.