Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Филип предложи да пропуснат изгорялата пуйка и да минат директно на сирената и на тортата.

— Започвайте без мен. Отивам да видя Зое — заяви Жозефин, надигайки се от стола.

— Пак започна играта на фокус-мокус-изпарятус! — каза Шърли. — Малко гъши пастет ще ми дойде добре, преди да се превърна в призрак!

Милен Корбие метна чантата си „Ермес“ — истинска, купена от Париж, а не имитация, каквито се продаваха под път и над път — на големия червен кожен фотьойл в антрето и огледа обстановката с поглед, изпълнен със задоволство. Прошепна: колко е красиво! Ама колко е красиво само! И е мое! А най-важното, купено е с МОИТЕ пари!

Беше в Шанхай едва от шест месеца и не си бе губила времето. Апартаментът беше живото доказателство. Просторен, с големи прозорци с богато надиплени кремави завеси, дървена ламперия по стените, която й напомняше къщата на нейното детство, когато чиракуваше в един фризьорски салон и живееше при баба си в Лон льо Соние, градче, което се гордееше, че е родното място на Руже дьо Лил, автора на „Марсилезата“. Лон льо Соние, престой две минути. Лон льо Соние, скука безкрай.

Апартаментът беше просторно таванско ателие, разделено с високи паравани, и с щори на прозорците. Стените бяха боядисани в цвят яйчена черупка. „Супер шик!“ — каза тя на висок глас и цъкна с език. Говореше си сама, понеже нямаше с кого да сподели удоволствието си. Стигаше й това, че живееше сама, а сама и безмълвна й идваше в повече! Особено сега, по време на празници. Коледа, Нова година, щеше да ги посрещне сама в компанията на пластмасовата си елха, която поръча по интернет. И малката ясла под елхата. Баба й я беше подарила преди отпътуването й за Китай. „Не забравяй да си казваш молитвите пред малкия Иисус всяка вечер! Той ще те пази.“

До момента малкият Иисус изпълняваше задължението си без грешка. Нямаше никакви забележки към Него. Малко компания от време на време, малко нежност щяха да й се отразят добре, но засега не бяха сред приоритетите й. Тя въздъхна: човек не може да има всичко, зная. Избра Шанхай, успя да осъществи плановете си и се окуражаваше, казваше си, че се налага празниците и веселбите да бъдат отложени за по-нататък. Когато стане истински богата. Много богата. Засега нещата са окей, богата е. Има прекрасен апартамент, личен шофьор на пълен работен ден (50 евро на месец!), но все още се колебаеше дали да си купи домашен любимец. Пет хиляди евро годишен данък, ако е по-голям от чихуахуа. Тя искаше истинско куче, рунтаво и космато, с влажна муцуна, я не миниатюрен модел, който да пъхне в дамската си чанта заедно с пудриерата. В тази страна появата на всеки нов обитател изисква да се бръкнеш. Ако искаш да имаш второ дете, плащаш данък, равен на петгодишна заплата! Засега тя се задоволяваше да си говори сама или да гледа телевизия. Ако самотата стане непоносима, ще си взема златна рибка. Това е позволено. Дори я смятат за талисман. За начало златна рибка, после ще направя състояние и после… Или да си купя костенурка. И костенурките носят щастие. Двойка прекрасни костенурки. Ще ме гледат с опулените си очи, имат и рогче на носа. Разправят, че били много обичливи… да, но когато са уплашени, отделят задушливи газове!

В яслата бе наредила магарето и вола, овцете и овчарите, селяни с наръчи дърва. Иисус и родителите му още не бяха дошли. Тази нощ точно в дванайсет часа тя щеше да сложи малкия Иисус, увит в пелените, на сламеното му ложе, да си каже молитвата, да си вземе бутилка хубаво шампанско и да си легне пред телевизора.

От антрето виждаше стаята си, голямото легло от ковано желязо с бяла кувертюра отгоре и с балдахин, паркета от широки светли летви, излъсканите с восък мебели, големите лачени лампи. Имаше вкуса и усета на хората, които се раждат с чувство към изисканите материи, цветове, пропорции. Беше ровила в списания за подредба на дома. За всичко останало се оказа достатъчно да плаща колкото й искаха. Всичко бе възможно. И като казвам всичко, имам предвид ВСИЧКО. Най-трудното нещо да им дадеш, те ще го изкопират до последния детайл. Раз, два и всичко е тип-топ! Възпроизвеждат дори почти невидимите следи от червеи, прояли дървесината на мебелите, за да имитират патината на годините.

Беше изминала доста път от мизерната си гарсониера в Курбвоа. „Да, мизерна, мила моя! Нека наричаме нещата с истинските им имена!“ — заяви театрално и се врътна с обувките на висок ток с предизвикателна чупка в кръста, същински победител тореадор. Мебелиран със старите мебели, които хората изхвърляха, тесен кухненски бокс без проветрение, отворен към единствената стая, която й служеше за хол-трапезария-спалня-гардероб. Покривка на леглото от бяло пике, нахвърлени отгоре възглавнички, от трохите, които се бяха натъпкали по шевовете започваше да я сърби, щом си легнеше вечер. А когато разпънеше дъската за гладене, с върха на ютията докосваше телевизионния говорител, който представяше новините. Привет, Патрик! — поздравяваше тя, плъзгайки ютията по яката на престилката си. Дори си беше измислила шегичка по този повод: „Отлично познавам Патрик Поавр д’Арвор, всяка вечер му гладя адамовата ябълка!“. Носеше се спретнато и кокетно, всяка вечер гладеше престилката си. Дори да нямаш кой знае какви дрехи, не означава, че трябва да приличаш на парцалана, твърдеше тя, докато той изреждаше поредната порция нещастия и бедствия, сполетели света през деня.