Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Време беше, нали?

— Подигравай се!

— Ни най-малко! Максимално уважение за пламенната истинска целувка.

С натопен във вряла вода нож Жозефин отлепи пастета от опаковката, сложи го върху чинията, нареди около него малко желе и листа от зелена салата и попита:

— И сега какво?

— Ами с препечени филийки…

— Не, идиотко! С Филип какво да правя?

— В безизходица си! Deep, deep shit! Welcome в клуба на невъзможната любов!

— Предпочитам да съм в някой друг клуб! Шърли, сериозно… какво да правя?

— Да сложиш сьомгата в чиния, да опечеш филийки, да отвориш бутилка хубаво вино, да сложиш масло в красива масленица, да нарежеш лимон за сьомгата… Не си мисли, че ще се отървеш така бързо и лесно!

— Много ти благодаря, страхотно ми помагаш! Запалила ми се е главата, двете полукълба на мозъка ми се борят отчаяно за надмощие, дясното ме поздравява, най-накрая се престраши, позна страстта, лявото вика: внимание, опасност! Вземи се в ръце!

— Зная всичко наизуст.

Бузите на Жозефин пламнаха.

— Харесва ми да ме целува, искам да го прави непрекъснато. О, Шърли! Толкова е хубаво! Иска ми се да няма край.

— Охо, опасността вече се очертава.

— Мислиш ли, че ще страдам?

— Истинското сладострастие често върви ръка за ръка с голямото страдание.

— А ти си специалистка по въпроса…

— Да, аз съм специалистка.

Жозефин постоя замислена, след което погледът й падна на дръжката на фурната и тя я погали с въздишка.

— Толкова съм щастлива, Шърли, толкова щастлива! Дори това голямо щастие да продължи само десет минути и половина. Някои хора, сигурна съм, не могат да се похвалят и с толкова щастие през целия си живот!

— Какви късметлии! Покажи ми ги, за да се постарая да не ги срещам!

— Аз съм богата с десет и половина минути голямо, огромно щастие! Ще ми е достатъчно да си прожектирам непрекъснато филма с тази целувка. Ще си наглася така: текст, стоп, връщане, целувка в забавен каданс, стоп, връщане, забавен каданс, стоп, връщане, целувка в забавен каданс…

— Ще прекарваш страхотни вечери! — изсмя се Шърли.

Жозефин, подпряна на печката, замечтана, увила ръце около себе си, сякаш люлееше някаква мечта. Шърли я разтърси.

— Какво ще кажеш да празнуваме? Сигурно всички се чудят какво правим.

В хола останалите чакаха Зое.

Ортанс прелистваше томчето на Оскар Уайлд, четеше пасажи на глас, Гари ръчкаше огъня. Александър душеше пурите на баща си с укорителна гримаса.

— „Красотата е в очите на този, който гледа“ — изрецитира Ортанс.

— Very thoughtful indeed 8 8 Направо много умно (англ.). — Б.пр. — изкоментира Гари.

— „Съществуват две категории жени: грозни и гримирани, майките правят изключение!“

— Пропуснал е мръсниците! — изръмжа Гари.

— „На младини смятах, че в живота най-важното са парите. Сега, когато съм вече стар, съм убеден в това.“

Гари се пошегува с Ортанс:

— Не е зле… тъкмо за теб!

Тя се престори, че не е чула, и продължи:

— „Две са житейските трагедии: едната е да нямаш това, което желаеш, другата — да го имаш.“

— Не е вярно! — извика Филип.

— Вярно е и още как! — опроверга го Шърли. — Желанието се подхранва само когато е неудовлетворено. Единствено отдалечеността го поддържа живо.

— Аз пък зная какво подхранва моето желание — прошепна Филип.

Жозефин и Филип седяха на канапето до камината. Той скришом хвана ръката й. Тя пламна, умолявайки го с поглед да я пусне. Той не се подчини и леко я погали, разтвори дланта й и докосна нежно всеки пръст. Жозефин не можеше да издърпа ръката си, без останалите да забележат, затова продължи да седи неподвижно, горещата й длан в ръката на Филип, слушаше разсеяно афоризмите на Оскар Уайлд, внимаваше да се смее заедно с аудиторията, но все ставаше със секунда закъснение, което привлече вниманието на околните.

— Мамо, да не си пила, какво ти става? — възкликна Ортанс.

Точно в този миг се появи Зое и тържествено обяви:

— Всички по местата си! Гася осветлението…

Присъстващите се запътиха към масата, всеки търсеше името си до чинията и заеха отредените им места. Обърнаха се към Зое, която ги наблюдаваше с ръце зад гърба си.

— Затворете очи и никой да не шмекерува.

Подчиниха се единодушно. Ортанс направи опит да види какво става, но Зое угаси осветлението и тя едва успя да зърне тромав квадратен силует, който се плъзгаше към масата, подкрепян от Зое. Какво е намислила пак? Сигурно някой дърт изкуфелник, който на всичко отгоре не се държи на краката си. Загадъчният гост, който ни пробутва, ще да е някой болник. Страхотна изненада, няма що! Ще повръща или ще му се пукне кръвоносен съд. Ще се наложи да викаме линейка, пожарна, честита Коледа!