Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Застанала на вратата на кухнята с подаръците, които отиваше да прибере, ги гледаше Зое. Постоя, погледа майка си в прегръдката на чичо си, после с наведена глава безшумно продължи към своята стая.

— Сега пък кого чакаме? — възропта Шърли. — Имам чувството, че тази вечер сме на представление с фокусници, по някое време всички изчезват!

Филип и Жозефин се върнаха от кухнята с обяснението, че спасявали пуйката от изсушаване. Вълнението им контрастираше с тяхната резервираност от началото на вечерта и Шърли ги изгледа с интерес.

— Чакаме Зое и загадъчния й гост! — въздъхна Ортанс. — Така и не разбрахме кой е той.

Тя провери мимоходом в огледалото над скрина как изглежда, придърпа кичур и го зави зад ухото си, направи лека гримаса и отново го пусна отпред. Добре направи, че не се подстрига. Косата й беше гъста, бляскава, с медни отблясъци, които подчертаваха още по-ярко зелените й очи. Поредната идея на онова нищожество Агата, която следва буквално наставленията на модните списания! Къде ли посреща Коледа тази тъпачка? В ски курорта Вал д’Изер с родителите си или в някой лондонски нощен клуб с приятелите си с вид на убийци? Ще им забраня да припарват до апартамента. Повече не мога да понасям мътните им погледи. Дори Гари, и него го зяпат.

— Може да е някой от съседите — предположи Шърли. — Разбрала е, че някой е сам тази вечер, и е решила да го покани.

— Не виждам кой може да е — прехвърли набързо в ума си съседите Жозефин. — Семейство Ван ден Брок посрещат всички заедно, Льофлок-Пинел и те, онези Мерсон…

— Льофлок-Пинел? — повтори Филип. — Познавам един Льофлок-Пинел, банкер. Ерве, май така се казваше.

— Много красив мъж — намеси се Ортанс, — изпива мама с очи!

— А, така ли… — обърна се той към Жозефин, пламнала от смущение. — Да не ти се увърта?

— Не! Ортанс говори глупости!

— Това би означавало само едно: че има вкус! — рече Филип с усмивка. — Но ако става въпрос за този, когото познавам, той не си пада много по свалките.

— Говори ми на вие, не желае да се обръща към мен на малко име, нарича ме госпожа Кортес! Далеч сме от всякакви близости и игрички на съблазняване!

— Вероятно става въпрос за същия човек — заяви Филип. — Банкер, хубав мъж, строг, женен за млада жена от отлично семейство, баща й има търговска банка, чието ръководство е поверил на зет си…

— Нея никога не съм я виждала — обясни Жозефин.

— Руса, безлична, дискретна, рядко отваря уста, оставила е всичко на него. Мисля, че имат три деца. Ако не греша, изгубиха едно, първото си дете, бутна го кола. Беше на девет месеца. Майка му го оставила на земята в бебешкото столче, докато си търсела ключовете на колата в чантата на паркинга, и една кола го отнесла.

— Господи! — възкликна Жозефин. — Разбирам защо е напълно смазана. Горката!

— Беше ужасно. Никой от сътрудниците му не се осмели да отвори уста, той ги покосяваше с поглед, ако дръзнеха да му изкажат съболезнованията си!

— За малко да се срещнете, той намина за кратко точно преди да дойдете с Александър.

— Навремето сме работили заедно по разни сделки. Мнителен е, труден характер, но същевременно е обаятелен, културен, изискан. Помежду си го наричахме Двуликия.

— Все едно е двойно лепящо тиксо — засмя се Жозефин.

— Страшен мозък. Висшето училище за държавна администрация, Политехниката, Минно-геоложкия институт — мисля, че ги е завършил всичките. Преподавал е четири години в „Харвард“. От Масачузетския технологически са му предлагали назначение. Слушахме с респект, когато вземеше думата…

— И какво от това! Той ни е съсед и зяпа мама! Нов сериал, който не е за изпускане — провикна се Ортанс.

— Ама къде изчезна Зое? Аз съм гладен — заяви Гари. — Хубаво мирише, Жо!

— Тя отиде да подреди подаръците в стаята си — обясни Шърли.

— Ще донеса сьомгата и пастета от гъши дроб, това ще я примами — каза Жозефин. — Вие сядайте на масата, сложила съм картичка с името на всяко място.

— Ще дойда с теб, сега е мой ред да изчезна! — заяви Шърли.

Двете отидоха в кухнята. Шърли затвори вратата и насочила пръст към Жозефин, изкомандва:

— Веднага ми разкажи всичко! Защото пресъхналата пуйка е само претекст!

Жозефин се изчерви, грабна чиния, за да сложи пресния гъши пастет.

— Той ме целуна!

— А, най-после! Чудех се какво чака!

— Той ми е зет! Да не си забравила?

— Добре ли беше? Защото ужасно много се забавихте. Чудехме се какво толкова правите.

— Беше хубаво, Шърли, ужасно хубаво! Досега не съм си представяла колко хубаво може да е! Това било значи целувката! Треперех цялата, от главата до петите. Лепната за горещата печка.