Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Тя я задържа за миг в прегръдката си, пошепна й на ухо:

— Любима моя, красавице моя, безумна моя обич.

— И аз те обичам, мамо — измънка Ортанс задъхана.

Жозефин не вярваше да я лъже. Почувства силен прилив на радост, изправи рамене, това й върна апетита и желанията. Животът й е прекрасен, щом Ортанс я обича, и бе готова да напише двайсет хиляди чека само за да чуе как дъщеря й шепне, че я обича.

Раздаването на подаръците продължаваше, Зое и Александър се редуваха, четейки на висок глас пожеланията. Из хола хвърчаха хартии, преди да станат на пепел в камината, по пода падаха накъдрени лъскави лентички, скъсани етикети полепваха по скъсаните опаковъчни хартии. Гари слагаше дърва в камината, Ортанс късаше със зъби възлите на пакетите, Зое разтреперана отваряше торбичките с изненади. Шърли получи красиви ботуши и събраните съчинения на Оскар Уайлд на английски, Филип — дълъг светлосин кашмирен шал и кутия пури, Жозефин — пълна колекция на дискове с изпълненията на Глен Гулд и айпод. „Ама аз не мога да си служа с такова нещо!“ „Ще ти покажа!“ — обеща Филип и я прегърна през раменете. Ръцете на Зое бяха препълнени, тя едва успя да събере своите подаръци и да ги отнесе в стаята си, Александър се усмихваше с възхита и възвърнал изострената си наблюдателност, той се осведоми на висок глас: „Защо кълвачите не ги боли глава?“.

Всички присъстващи се разсмяха и понеже Зое не искаше да остане по-назад, включи се и тя:

— Мислите ли, че ако говориш дълго, ама много дълго с някого, накрая преставаш да забелязваш големия му нос?

— Защо питаш? — обърна се към нея Жозефин.

— Защото вчера следобед в мазето толкова дълго досаждах на Пол Мерсон, че ме покани да отида на концерта на групата в неделя в „Коломб“! — тя направи пирует и дълбоко се поклони в очакване на аплодисментите.

Следобедната тъга се беше стопила. Филип гръмна бутилка шампанско и се осведоми докъде е стигнало печенето на пуйката.

— Боже мили, пуйката! — стресна се Жозефин, отмествайки поглед от закръглените румени бузи на дъщеря си, превърнала се в балерина.

Зое преливаше от щастие! Тя знаеше колко много държи дъщеря й на отношенията си с Пол Мерсон. Жозефин бе попаднала на негова снимка в тефтерчето й. За пръв път Зое криеше снимка на момче. Тя се втурна в кухнята, отвори фурната, провери докъде е стигнало печенето и установи: на пуйката й трябваше още време, докато се опече, така че усили фурната.

Застанала пред печката с бялата престилка на кръста, присвила очи в старанието си да полива птицата, без да разлива соса в нажежената фурна, тя внезапно долови зад гърба си нечие присъствие. Обърна се с лъжицата в ръка и се озова в прегръдката на Филип.

— Радвам се отново да те видя, Жо. Колко време мина…

Тя вдигна глава към него и се изчерви. Той я притисна до гърдите си.

— Последния път — си спомни той — беше дошла да придружиш Зое, когато ги водих двамата с Александър в Евиан…

— Да, беше ги записал на уроци по езда…

— Стояхме двамата на перона…

— Беше топъл юнски ден и под високия стъклен покрив на гарата подухваше приятен лек ветрец.

— Беше началото на лятната ваканция и първите отпускари тръгваха на почивка. Още една учебна година приключи, си мислех… дали да не поканя Жозефин да ни придружи?

— Децата отидоха да купят напитки…

— Ти беше с велурено сако, бяла тениска, шал на карета, златисти обици и лешникови очи.

— Ти попита „добре ли си“, аз отговорих „да“!

— И ужасно много ми се прииска да те целуна.

Тя вдигна глава и го погледна в очите.

— Но не се… — започна той.

— Не.

— Казахме си, че не бива.

— …

— Че е забранено.

Тя кимна.

— И бяхме прави.

— Да — прошепна тя и понечи да се отдръпне.

— Забранено е.

— Напълно.

Той отново я притисна до себе си, погали косата й, тихо каза:

— Благодаря, Жо, за това семейно събиране.

Устните му докоснаха нейните. Тя се олюля, извърна глава.

— Филип, знаеш ли… мисля си, че не… не би трябвало да…

Той изправи гръб, погледна я, сякаш не разбираше какво му говори, сбърчи нос и възкликна:

— Надушваш ли това, което надушвам аз, Жозефин? Да не би плънката да се е изляла в тавата? Ще е неприятно да дъвчем сухо изкорубено пиле!

Жозефин се обърна и отвори вратичката на фурната. Беше прав: пуйката бавно се изпразваше. Кафеникавата плънка, карамелизирана по краищата, напираше да изтече. Почуди се как да предотврати кръвоизлива, а Филип сложи ръката си върху нейната и двамата, бутайки с лъжицата, с безкрайно предпазливи движения успяха да напъхат обратно в корема на пуйката прелялата плънка.