Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Господи! Как може да говориш така за любовта! — въздъхна Жозефин.

— Но това не е любов, мамо!

— Сега — обясни Шърли — те първо се чукат и след това се влюбват.

Ортанс се прозя:

— Влюбените мъже са толкова досадни!

— Няма да изживея неразривна страст с Ерве Льофлок-Пинел — измърмори Жозефин с мисълта, че момичето й се присмива.

— На бас — провикна се Ортанс. — Той е точно твоят тип. Да беше видяла само колко внимателно те следеше с поглед. Очите му блестяха. Опипваше те, без да те докосва, беше… омайващо!

Шърли долови неудобството, в което се гърчеше Жозефин. Реши да сложи край на подигравките на тема, която приятелката й очевидно приемаше на сериозно. Какво се е случило, че до такава степен е загубила чувството си за хумор? Може би се чувства истински привлечена от този мъж, който, my God, is really good looking.

— Не зная как го прави мама, но винаги е заобиколена от привлекателни мъже — заключи Ортанс, опитвайки се да разведри обстановката с комплимент.

— Благодаря, скъпа — отговори Жозефин и се насили да се усмихне при създалото се импровизирано примирие. — А ти, Гари? Ти сантиментален тип ли си, или си консуматор като Ортанс?

— Ще те разочаровам, Жо, но точно в този момент преследвам ненаситните мръсници. Задълбочавам познанията си за мръсниците, следователно…

— Разбрах. Аз явно съм единствената глупачка, но това не е нищо ново.

— Не бе! Ти не си единствената! — подхвърли Ортанс. — Да не забравяме красавеца Лука. Всъщност къде е той? Не го ли покани тази вечер?

— Ще посреща Коледа с брат си.

— Трябваше да поканиш и брат му! Видях го на снимка в интернет. Агенция „Сафир“ в пасаж „Вивиен“. Ужасно е красив Виторио Джамбели! Тъмнокос, отровен, загадъчен. Ще го схрускам!

Ново позвъняване прекъсна разговора. На вратата се появи Филип с кашон шампанско, по петите му вървеше Александър, мрачен, безмълвен, сякаш не беше на себе си.

— Шампанско за всички! — провикна се Филип.

Ортанс радостно подскочи. „Рьодерер“ розе, любимото ми шампанско! Филип направи знак на Жозефин и остана в антрето под претекст да окачи палтото на Александър и своето.

— Започваме веднага с раздаването на подаръците! Идваме направо от клиниката, беше ужасно преживяване!

— Масата е сложена. Пуйката е почти опечена, може да седнем на масата след двайсетина минути. Като хапнем, ще раздаваме подаръците.

— Не! Първо подаръците. Да се поразсее. Ще вечеряме после.

— Добре — отвърна тя, изненадана от заповедния му тон.

— Зое няма ли я?

— В стаята си е, ще отида да я повикам…

— А ти как си?

Той я хвана за ръката и я притегли към себе си.

Тя усети топлината на тялото му под леко влажното вълнено сако и крайчетата на ушите й пламнаха. Добре, добре съм, отговори припряно, имаш ли нещо против да поддържаш огъня в камината, докато облека някаква рокля и си дръпна един гребен. Редеше думите в скоропоговорка, за да прикрие смущението си. Той сложи пръст на устните й за миг, който й се стори безкраен, изгледа я и неохотно я пусна.

Огънят пращеше в камината и хвърляше отблясъци по коледните подаръци, натрупани направо на паркета. Оформиха се два лагера: възрастните, преизпълнени с радостта да подаряват, с тайната надежда, че са направили сполучлив избор, и младото поколение, преливащо от желание да види осъществени лелеяните в нощния мрак мечти. Лекото безпокойство на едните се допълваше от тревожното очакване на другите, притеснени от мисълта дали ще им се наложи да прикриват разочарованието си, или радост ще заискри в очите им.

Жозефин ненавиждаше ритуала с подаръците. Всеки път чувстваше как я залива чувство на необяснимо отчаяние, което й доказваше за сетен път, че е неспособна да обича както трябва, убеждаваше я завинаги, че отново изразява любовта си по незадоволителен начин. Искаше й се да роди планина, а неизменно се оказваше, че се е пръкнала мишка. Убедена съм, че Гари разбира какво чувствам, си каза Жозефин, срещайки внимателния му поглед, който сякаш й казваше: „Хайде, Жо, усмихни се, Коледа е, не разваляй празника с тази многострадална физиономия“. „Толкова ли чак се вижда?“ — отвърна Жозефин, вдигала учудено вежди. Гари кимна. „Окей, ще се постарая“ — отвърна тя и кимна на свой ред.

Обърна се към Шърли, заета да обяснява на Филип в какво се състои акцията й в английските училища срещу наднорменото тегло на подрастващите.

— По вина на търговците на захар всеки ден по света имаме осем хиляди и седемстотин смъртни случая! Само за Европа това означава всяка година нови четиристотин хиляди деца, страдащи от затлъстяване! Не стига че в миналото са причинявали смъртта на робите по захарните плантации, сега нападат децата ни с тази захар!