Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

От тенджерата пръсна вряла вода. Тя извика и намали огъня. Изсипа част от кестените и продължи да бели останалите.

„Оставете да поврят трийсет минути и обелете кафявата ципа, докато са още горещи.“

Татко цепваше леко кестените, правеше малко кръстче на кората, за да се белят по-лесно. Винаги той готвеше коледната пуйка.

Малко преди да почине, беше записал рецептата си на един лист. Отдолу беше добавил: „Човекът, който обича дъщеря си и обича да готви“. Беше написал дъщеря си. Не дъщерите си. За пръв път обърна внимание на тази подробност. Въпреки че на всяка Коледа изваждаше листа. Аз му бях на сърце. Сигурно се е плашел от Ирис. Аз сядах на коленете му и той пускаше любимите си плочи, Лео Фере, Жак Брел, Жорж Брасенс. Ирис ни поглеждаше, минавайки по коридора, и свиваше рамене.

Дали Филип може да готви? Тя потърси с очи хартиена носна кърпичка и почеса върха на носа си с белачката. Филип. Сърцето й започваше да бие ускорено, щом се сетеше за него. Forget me not, не ме забравяйте, това бяха последните му думи на перона, юни месец. Оттогава не се бяха виждали. Когато разбра, че двамата с Александър щяха да бъдат сами на Коледа, ги покани.

Да чертаеш пътища, да разграничаваш възможното от невъзможното, да се дистанцираш и да не нарушаваш дистанцията. Ще бъде по-лесно, ако създам правила. Харесвам правилата, аз съм жена, която се подчинява на законите. Също както се спира на червен светофар. В живота трябва да си определяме граници. Разстояния между нас и околните. За да оцелеем. Да се научим да се познаваме. Да разпозная неясното чувство, което ме влече към него, и да го подчиня. Когато той се доближи, очертанията се размиват, всичко пламва.

„Пуснете фурната на долно печене. Загрейте я до седма степен в продължение на двайсет минути.“ Отношенията ни се развиха, без да осъзная. От невидима станах достойна за обич, различна, специална, желана, забранена. Аз от своя страна осъзнах, че мъжът, пред когото се вцепенявах от притеснение, бе всъщност достъпен, приятен, внимателен, привлекателен, опасен. Удивителната градация на чувствата ни доведе, без да си дадем сметка, до ръба на пропастта. Бялата камелия на балкона е последната граница, която преминахме. Когато я поливам, си мисля за него. Изпращам му въздушна целувка. Той не го знае, никога няма да му кажа.

Ще ме сметне за глупачка със сигурност. Виторио непрекъснато го повтаря на Лука. Днес ще се срещаш ли с твоята глупачка? Какво ще готви за Коледа смотаната глупачка? Ще ходи ли да целува краката на папата във Ватикана? Благославя ли хляба, преди да го изяде? Пръска ли се със светена вода, преди да се чука? Не би трябвало Лука да ми предава тези приказки. Наранява ме. Твърди, че Виторио става все по-объркан, все по-тревожен. Споменал за лифтинг, но нямал достатъчно пари. Изкрънкай от твоята глупачка, предлага той, напълни се с мангизи от онова долнопробно романче. Защото глупачките, както всички знаем, са супернаивни. И твърдиш, че тя е писателка? Лука въздишаше: виждам ви по-рядко, но не е по моя вина, той се нуждае от мен.

В три медни тенджери се варяха морковите, ряпата, целината за пюретата. Скоро кестените щяха да се сварят. За ордьовър имаше пастет от чер дроб. И прозирни резени океанска пушена сьомга. Зое беше луда по океанската сьомга. Тя имаше страхотен усет и безпогрешен вкус и само при вида на месото — дали е бледо, или е яркорозово — определяше дали рибата е вкусна, става или не става. Застанала пред щанда, бърчеше нос, предупреждаваше „тази не, мамо, от рибарник е, където са били сгъчкани една до друга, без пространство, оставени да се хранят с мръсотиите си“. Зое обичаше миризмите, разгадаваше различните вкусове, препъваше се, уточнявайки някой цвят, имитирайки някой звук, притваряше очи и създаваше дворци на вкуса, примлясквайки с език. Харесваше зимата и обрисуваше с думи различните видове студ. Режещ студ, мокър студ, сив и надвиснал студ, който ще донесе сняг, тихо примъкващ се студ, който те отвежда до камината. „Обичам студа, мамо, той стопля сърцето ми.“ Подаръците й сигурно са творения от парчета картон, вълнени конци, плат, карфици, лепило, кламери, пайети. Изпод пръстите й излизаха чудни кукли, картини, подвижни играчки. За разлика от Ортанс тя не харесваше готовите купени неща. Дъщеря ми е момиче от минала епоха. Тя не харесва промените, тя обича всяка година на празниците да има същото меню, да украсяваме елхата със същите топки, същите гирлянди, да слушаме същите коледни песни. Спазвам традицията заради нея. Децата не обичат да се нарушават навиците им. От сантименталност, от желание за спокойствие. В коледното пънче, от което отхапва предпазливо, преди да забие здраво зъби в отреденото й парче, тя търси да долови вкуса на всички предишни коледни пънчета, а може би вкуса, който са имали онези, дето е похапвала в компанията на баща си, когато бяхме всички заедно. Къде ли ще прекара коледната нощ човекът, когото зърнах в метрото? Възможно ли е наистина да е бил Антоан? Наистина да има белег на бузата и едното му око да е затворено? Ако е жив и ни търси, сигурно се навърта край нашия блок в Курбвоа. Там има нова портиерка, която не ни познава. Името ми го няма в телефонния указател.