Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Цветовете възбуждали апетита, белите ястия били предназначени за болните, понеже трябвало да приемат леки храни, които да не им отварят апетита. Ястията менели облика си според сезона: есенната шкембе чорба била кафява, лятната — жълта. Италианският сос „лазурносиньо“ бил върхът на финеса. И за да се хареса на сътрапезниците, готвачът украсявал желираните ястия с гербове, с нарови зърна или цветчета от виолетки. Извайвал всякакви „замаскирани ястия“, достойни за филмите на ужасите. Моделирал невероятни животни, създавал анекдотични картини, съчетавайки половинки от различни животни. Петелът с шлем бил рицар с петльова глава, възседнал прасенце сукалче. Леките ястия между печеното и десертите също намигвали весело на сътрапезниците: в баницата слагали птици, поднасяйки ястието, повдигали капака на дълбоката тава и пернатите излитали, стряскайки очарованата компания. Трябва да опитам и аз някой ден, си каза Жо с усмивка.

Тревогите й се стопяваха в мига, в който се върнеше в XII век. Във времето на Хилдегард от Бинген. Колоритна дама е била Хилдегард, интересувала се е от всичко: растения, храна, музика, медицина, душевни вълнения, които се отразяват на тялото, усилват го или го отслабват според това дали човек е весел или тревожен! „Ако човек действа по желанията на душата, постъпва добре, ако действа, подчинявайки се на плътта, постъпва зле.“

„За плънката. Забърквате кестените със сместа, накълцания черен дроб и сърце, добавяте мащерка, сол, чер пипер.“ Да се заема отново с дисертацията си. Засега нямам идея за нов роман. Нямам идея, а нямам и настроение. Да не губя вяра: все някой ден ще дойде идеята за нова история, ще ме поведе за ръка и ще седна да пиша.

Имам време, си каза тя, съсредоточавайки се в беленето на кестените, внимаваше да не си издере пръстите с твърдата кора. Казва се „пуйка с кестени“, но всъщност се пълни с белезникавата им вътрешност, а те са толкова красиви отвън с този цвят в меко кафяво. Важен е детайлът, той служи за ориентир, придава образ и цвят, излъчва мирис, създава атмосфера. Като сглобим детайлите, създаваме история, дори бих казала, историята с главно И. С проучване на скромните къщурки на селяните са пресъздадени цели периоди от средновековния бит. Така научаваме много повече, отколкото от проучването на замъците. Тя се сети за старите глинени гърненца, в дъното на които намерили частици от карамелизирана захар. В манастира Клюни открили истинска канализация, клозети, помещения като нашите бани, в които монасите си правели тоалета.

Господин и госпожа Ван ден Брок дойдоха да я посетят, след като бяха научили за смъртта на госпожа Бертие. Звъннаха на вратата, двамата заедно, застанали с тържествен вид като истукани. Тя закръглена и импулсивна, той слаб и сериозен. Очите й шареха във всички посоки и тя упорито се опитваше да ги задържи върху нещо; той мръщеше вежди и размахваше дългите си пръсти като монах фармацевт. Представляваха странна двойка, все едно Дракула и Снежанка. Изглеждаха като нематериални същества. Да се чудиш как са успели да създадат деца. Поради някаква грешка той кацнал отгоре й, присвил дългите си остри пръсти, за да не я одраска. Две недодялани водни кончета, които се съешават в синевата. Трябва да пазим децата, горещеше се тя, щом напада жени, може да посегне и на малките. Съгласна съм, но какво да се направи? Какво да се направи? Тя тръскаше кръглата си главица с кацнало на върха рехаво кокче, от което стърчаха две тънки игли за коса. Предложиха бащите да правят обиколки вечер. Жозефин се усмихна, не разполагала с подобен артикул, и тъй като те очевидно не схванаха, тя допълни: искам да кажа: баща — нямам съпруг. Те направиха кратка пауза, докато асимилират остроумието, и продължиха: не бива да се надяваме на полицията, това не им е приоритет, предградията горят, та не им е до изисканите квартали… Тонът се бе извисил в края на изречението, леко заядлив, измествайки нотката на загриженост и отговорност, която се усети в началото.

Жозефин помоли за извинение заради невъзможността да се включи в опълчението, но добави, че няма да се поддаде на страха. Отсега нататък ще бъде нащрек, вечер ще ходи да взема Зое от училище, но няма да се поддаде на паниката. Предложи да организират дежурства и да вземат децата от училище, бездруго всички деца от кооперацията са в едно и също училище. Решиха да обсъдят отново предложението след празниците.

— Ще кажа на Ерве Льофлок-Пинел да мине да ви види, той е много разтревожен — заяви господин Ван ден Брок с мъжествен тон. — Жена му не смее да излиза от къщи. Дори не отваря вратата на портиерката.