Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

В шест и половина влезе в прогимназията на Зое. Всеки учител приемаше в отделна стая, пред вратата на която се редяха родителите, за да поговорят за проблемите и подвизите на детето си.

Тя записа на лист имената на преподавателите, номера на класната стая и часа, определен за разговор с нея. Застана на опашката за първата си среща — с учителката по английски мис Пентъл.

Вратата беше отворена и мис Пентъл чакаше, седнала на бюрото си. Пред нея имаше отворена тетрадка с оценките на учениците и бележки за поведението им. Родителите имаха на разположение пет минути за разговор, някои обаче бяха разтревожени и не спазваха графика в желанието си да защитят наследника. През това време другите родители, на опашка пред вратата на класната стая, въздишаха дълбоко, хвърляйки нетърпеливи погледи на часовниците си. Нерядко се стигаше до размяна на остри думи и до разправии. Беше виждала как достолепни татковци се превръщаха в побеснели кресльовци, които си разменяха колоритни обиди.

Докато чакаха реда си, някои четяха вестник, майки си бъбреха, разменяха си адреси за частни уроци, занимания през ваканцията, телефони на детегледачки. Други бяха лепнали на ухото си мобилни телефони, а имаше и такива, които пробваха да се прередят, с което предизвикваха буря от негодувания.

Тя зърна съседа си господин Льофлок-Пинел да излиза от една класна стая. Той дискретно й махна приятелски. Тя му отвърна с усмивка. Беше сам, без жена си. Дойде нейният ред при учителката по английски. Мис Пентъл я увери, че всичко е наред, нивото на Зое било много добро, имала отлично произношение, изразявала се с лекота на езика на Шекспир, поведението й било безупречно. Нямала никакви забележки за Зое. Жозефин се изчерви от леещите се комплименти и като ставаше, бутна стола, който се прекатури с шум.

Същите сценки се разиграха и при преподавателите по математика, по испански, по история и география, по естествознание, тя обикаляше от стая в стая и жънеше похвали и лаври. Всички я поздравяваха за нейната бляскава, весела, остроумна и съвестна дъщеря. Също и чудесна като приятел. Избрали я да помага на ученик, закъсал с материала. Жозефин приемаше тези похвали като одобрение за самата нея. И тя обичаше усилието, съвършенството, прецизността. Грейнала от щастие, радостно се упъти за последната среща, срещата с госпожа Бертие.

Господин Льофлок-Пинел чакаше пред вратата. Този път я поздрави по-хладно. Беше се облегнал на касата на отворената врата и потропваше с показалец по дървото, изнервящ жест, който очевидно подразни госпожа Бертие, защото тя вдигна глава и помоли с изморен глас:

— Бихте ли спрели, ако обичате?

На стола до нейния се кипреше бузестата зелена плетена шапка.

— Няма да стане по-бързо, само ме разсейвате — заяви госпожа Бертие.

Господин Льофлок-Пинел почука по циферблата на часовника си, за да й покаже, че закъснява. Тя кимна, разпери ръце в знак на безсилие и се наклони към майка с изтерзан вид, отпуснати рамене, прибрани навътре стъпала и потънали в ръкавите на палтото китки. За момент господин Льофлок-Пинел престана да тактува, след което отново затропа по вратата със свит показалец.

— Господин Льофлок-Пинел — каза госпожа Бертие, хвърлила поглед на списъка с имената на родителите, — ще ви бъда признателна да изчакате търпеливо реда си.

— Аз ще ви бъда признателен, ако спазвате разписанието. Вече имате трийсет и пет минути закъснение! Не мога да подмина с мълчание този факт.

— Отделям колкото време ми е необходимо.

— Какъв преподавател сте вие, след като не знаете, че точността е израз на любезност, на каквато сте длъжна да научите подрастващите?

— Какъв родител сте вие, след като сте неспособен да изслушате другите и да се приспособите? — отвърна госпожа Бертие. — Тук не е банка, тук обучаваме деца.

— Вие не сте човекът, който ще ме учи на каквото и да било!

— Жалко — усмихна се госпожа Бертие, — бих се заела с вас и нямаше да си вирите толкова носа!

Той настръхна, сякаш го беше жегнала.

— Винаги става все същото — подметна към Жозефин. — Първите разговори вървят по график, после започват да се трупат закъснения. Никаква дисциплина! А тя всеки път нарочно ме бави и ме кара да чакам! Въобразява си, че не се досещам, но не на мен тия! — повиши тон, за да го чува госпожа Бертие. — Знаете ли, че замъкна децата на вечерно представление в „Комеди Франсез“, и то насред седмицата, знаете, нали?

Госпожа Бертие беше завела класа на представление на „Сид“. Зое остана възхитена. Оттогава беше разлюбила „Клетниците“, вървеше по коридора и с трагичен тон декламираше строфите на Пиер Корней, възпяващи величието на човешкия дух.