Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Жозефин едва се сдържаше да не се разсмее при вида на голобрадия дон Диего, облечен в розова пижама.

— И си легнаха чак в полунощ. Скандално. Децата се нуждаят от сън. От съня зависи тяхното душевно равновесие, умственото им развитие.

Той говореше все по-разпалено. Към него се присъедини майката на друг ученик, която раздухваше гнева му с допълнения.

— На всичко отгоре ни поиска по осем евро на дете! — изврещя тя.

— Като си помисля само къде отиват данъците ни! — възкликна един татко.

— Това е театър на държавна издръжка — измърмори майката. — Можеха да пуснат безплатно учениците от прогимназията и от гимназията.

— Абсолютно! — продължи да раздува друга, присъединявайки се към недоволните. — В тая жалка страна трябва да си беден, за да имат грижата за теб!

— А вие защо мълчите? — обърна се засегнат Льофлок-Пинел към Жозефин, която не се обаждаше.

Тя се изчерви и си пусна косата над пламналите си уши. Госпожа Бертие стана и затвори вратата с рязък жест. Родителите се спогледаха изненадани.

— Тя ми затвори под носа! — възкликна Льофлок-Пинел пребледнял и се втренчи във вратата.

— Нали ви казвам, преподавателите вече ги вземат от предградията! — заяви една от майките и изкриви устни.

— Когато елитът се разпада, нещата съвсем се объркват! — измърмори един татко. — Горката Франция!

Жозефин би дала какво ли не, за да не е тук. Тя се замисли как да организира измъкването.

— Докато чакам, ще отида да видя… хм… преподавателя по физическо!

Една майка я изгледа преценяващо и Жозефин видя в погледа й презрението на генерала към дезертьора. Тя се оттегли. Пред всички класни стаи имаше по някой изнервен баща или възмутена майка, които споменаваха Жюл Фери, родоначалника на безплатното и впоследствие задължително начално и средно образование. Един баща заплашваше да говори с министъра, който му бил близък. В порив на солидарност с преподавателите Жозефин реши да ги облекчи до известна степен, като си спести посещенията при последните двама от списъка.

Докладва резултатите на Зое, подчертавайки доброто мнение на учителите за нея, разказа й за разправиите, на които бе станала свидетел.

— Ти си запазила спокойствие, защото си била доволна — отбеляза Зое. — Може би другите родители имат доста проблеми с децата си, затова са били изнервени…

— Те смесват всичко накуп. Вината не е в преподавателите. — И се зае да разтребва. Зое я прегърна с двете ръце през кръста. — Много се гордея с теб, обич моя — прошепна Жозефин.

Зое отвърна на нежността й и се притисна към нея.

— Кога ли ще се върне татко, как мислиш? — въздъхна тя след малко.

Жозефин се стресна. Съвсем бе забравила за човека, когото видя в метрото.

Тя прегърна още по-силно Зое. Пред очите й се появи пак червеното поло. Белязаната буза, затвореното око. Прошепна: не зная, не зная.

На следващата сутрин, когато разнасяше пощата, Ифижени каза на Жозефин, че в храстите на близкия парк Паси някаква жена била намушкана с нож през нощта. До тялото открили шапка, странна на вид бадемовозелена шапка… Съвсем същата като вашата, госпожо Кортес!

Рецептата бе направо мечта, ако можеше да й се вярва: „Лесна, на разумна цена, време за подготовка на продуктите и готвене: 3 часа“. В коледната вечер Жозефин се занимаваше с пуйката. Пуйка с плънка от истински кестени, а не онези дълбоко замразени пюрета, които залепват за небцето. Пресен — кестенът е нежен и ароматен; замразен е безвкусен и тричав. За гарнитура беше предвидила няколко вида пюрета: от моркови, ряпа, целина. Ордьоври, салата, богат асортимент сирена от „Бартелеми“, гастронома за корсикански специалитети и сирена на улица „Гренел“, и торта — традиционното коледно пънче, украсено с гъбки и джуджета, измайсторени от целувчено тесто.

Какво ми става? Всичко ми е криво и досадно. Вкисната съм, а като си помисля само какво удоволствие ми доставяше да правя коледната пуйка. Всяка съставка събужда у мен спомени от детството: покатерена на стола, гледам как баща ми свещенодейства, препасан с широка престилка, на която със сини конци е избродирано „Аз съм шефът и всички ми се подчиняват“. Запазих тази престилка и сега аз съм я препасала, прокарвам пръсти по релефните букви, сякаш препрочитам миналото си, написано с брайлова азбука.

Тя отново погледна безцветната пуйка върху мазната амбалажната хартия. С прибрани до тялото криле, издут корем, кожа, осеяна тук-там с черни точки, тя безцеремонно излагаше на показ жалката си голота на оскубана птица. До нея беше приготвила голям нож с бляскаво острие.