Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Мамо, няма ли да го целунеш? — попита Зое, вдигна баща си и го настани отново пред чинията му.

Жозефин поклати отрицателно глава, вцепенена от уплаха. Какво става тук! Наистина ли е жив? Дали не се е срещал тайно със Зое, без да разбера? Дали цялата тази нелепа сценка не е негова идея, или е само нейна? Тя седеше, без да помръдне, срещу мукавения Антоан, мъчейки се да проумее.

Филип и Шърли се спогледаха, едва потискаха лудото желание да прихнат, хапейки бузи отвътре. Идеята оперетният ловец да се изтъпани на масата, за да им развали празника, се вписва идеално в стила му, заядливо отбеляза Шърли наум, той, който ставаше вир-вода, ако се наложеше да каже две думи пред публика!

— Не е много гостоприемно, мамо. В коледната вечер трябва да целунеш съпруга си. В края на краищата все още сте женени.

— Зое… моля те — измънка Жозефин.

Ортанс не сваляше поглед от фигурата на баща си и подръпваше кичур от косата си.

— Какво искаш да ни кажеш с това, Зое? Римейк на „Нашествениците“ ли правиш, или „Завръщането на татенцето“?

— След като татко все още не може да бъде заедно с нас, ми хрумна да му отредя място на празничната трапеза и настоявам всички да пият за негово здраве!

— Плосък татко, ето какво е това! Така наричат този колаж в Щатите и ти отлично го знаеш, Зое!

Зое стоеше, без да мигне.

— Не си го е измислила, прочела е за него в някое английско списание — продължи Ортанс. — Flat Daddy! Идеята идва от Америка. За пръв път я е приложила съпруга на военен, изпратен в Ирак, като видяла, че когато се върнал в отпуск, четиригодишната му дъщеричка не го познала. После семействата на мъжете от Националната гвардия също прибягнали до него и така Плосък татко се прочул. Сега всяко семейство на военен, изпратен на мисия в чужбина, получава по пощата един Flat Daddy, ако, разбира се, изрази подобно желание. Така че идеята на Зое никак не е оригинална! Просто е решила да ни скапе празника.

— Не съм! Исках само и той да е тук заедно с нас.

Ортанс скочи като натегната пружина.

— Какво искаш: да ни накараш да се чувстваме виновни? Да покажеш, че ти единствена не си го забравила? Че го обичаш истински? Сечено! Не се получи. Защото татко е мъртъв. От шест месеца! Изял го е крокодил! Не ти го казахме, защото те щадяхме, но такава е истината!

— Не е вярно! — кресна Зое, притиснала ушите си с длани. — Не го е изял никакъв крокодил, нали ни изпрати картичка!

— Някаква си стара мухлясала картичка, която е прашасвала по пощенските рафтове кой знае откога!

— Не е вярно! Изобщо не е вярно! Беше от татко и той ни съобщаваше разни новини! Ти си смрадлива гадина, която иска всички да умрат и само тя да остане на Земята! Гадина! Проклета гадина! — разкрещя се тя неистово и избухна в ридания.

Ортанс се тръшна на стола, махвайки с ръка, сякаш искаше да каже: „Не мога повече, баста!“. Жозефин се разплака, хвърли салфетката си и напусна масата.

— Гениално, Зое! — разфуча се Ортанс. — Защо не ни предложиш и други изненади, за да стане още по-весело? Защото направо си умряхме от смях!

Гари, Шърли и Филип наблюдаваха сцената в неловко мълчание.

Александър местеше поглед от един към друг, опитваше се напразно да разбере. Антоан бил мъртъв? Сгризкал го крокодил? Като на кино? Гъшият пастет смени цвета си и порозовя, препечените филийки омекнаха, сьомгата се покри с фини водни капчици. От кухнята замириса на изгоряло.

— Пуйката! — извика Филип. — Забравили сме да угасим фурната!

В същия миг Жозефин се появи, препасана с голямата бяла престилка.

— Пуйката е изгоряла — обяви тя с гримаса.

Гари въздъхна разочаровано.

— Стана единайсет часа, а още не сме вечеряли. Семейство Кортес, писна ни от вашите психодрами! Никога повече няма да посрещам Коледа с вас!

— И каква стана тя? Намираме се в състояние на война, така ли? — осведоми се Шърли.

— Ура! Победа! — кресна Зое, грабна Плосък татко и пое с маршова стъпка към стаята си.

Гари придърпа към себе си платото със сьомгата, сложи два тънки резена в чинията си, взе си и от гъшия пастет.

— Съжалявам — заяви той с пълна уста, — започвам да ям, преди да ни сервират още някой номер. Ще го понеса по-леко на пълен корем!

Александър последва примера му и си взе направо с ръка. Филип извърна глава. Моментът не беше подходящ да дава на сина си уроци по етикеция. Отпусната на стола, Жозефин гледаше безизразно масата и прокарваше пръсти по избродирания девиз върху престилката: Аз съм шефът и всички ми се подчиняват.