Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Тя ме заплаши, че ще ми откъсне зърната на гърдите с клещи!

— Май си попаднала на по-корава от теб. Очертава се интересен мач! Ще ми запазиш ли място на първия ред?

— С пуканки или без?

Гари се разсмя. Тази девойка наистина си я биваше, имаше бърз отговор на всичко. Още не се бе родил този, който щеше да й затвори устата или ще я накара да сведе поглед. Едва не каза: добре, съгласен съм, ела да живееш при мен, но се спря навреме.

— С пуканки, но сладки! С много захар!

Край леглото се търкаляха дрехите им, които бяха съблекли набързо, преди да скочат в огромното легло, заело половината стая. На завесите бяха щамповани червени сърца, подът беше застлан с изкуствен розов мокет и над леглото се спускаше прозрачен воал, наподобяващ средновековен балдахин.

Къде съм? — учуди се Филип Дюпен и се огледа изненадан. Кафяво плюшено мече с липсващо стъклено око, което му придаваше много печален вид, нахвърлени безразборно бродирани възглавнички, едната от които призоваваше Won’t you be my sweetheart? I’m so lonely, картички с котета в акробатични пози, постер с Роби Уилямс, изплезил език като лошо момче, ветрило от снимки на момичета, които си изпращаха въздушни целувки.

Боже мой! На колко ли е години? Снощи му се беше сторила към двайсет и осем или трийсетгодишна. Сега, като разглеждаше стените, вече не беше толкова сигурен. Не си спомняше много ясно как я беше заговорил. В ума му се въртяха откъси от разговора. Винаги едни и същи. Само момичето или кръчмата се сменяха.

— Can I buy you a beer?

— Sure.

Бяха изпили една, две, три на бара, следейки с едно око екрана на телевизора, някакъв футболен мач. Манчестър и Ливърпул. Запалянковците ревяха, удряха чашите върху бара. Носеха тениски на своите отбори и се ръчкаха в ребрата при всеки подвиг на любимците си. Зад бара младеж в бяла риза се мяташе насам-натам и предаваше с крясък поръчките на друг, който сякаш беше залепен за кранчетата на машината за бира.

Тя имаше много тънка руса коса, бледа кожа, тъмно червило на устните, което оставяше следи по чашата. Беше направила кървавочервен фестон по ръба. Мацката обръщаше бирите. Припалваше цигарите една от друга. Беше чел във вестника тревожна статия за нарасналия брой на бременните пушачки, които пушели, за да родят малки бебета и раждането да мине по-безболезнено. Погледна корема й: беше съвсем плосък, направо вдлъбнат. Не беше бременна.

Пошепна й:

— Fancy a shag?

— Sure. My place or your place? 5 5 Какво ще кажеш за едно чукане? — Съгласна. У вас или у нас? (англ.). — Б.пр.

Той предпочиташе да отиде при нея. Вкъщи бяха Александър и Ани, жената, която се грижеше за него.

Сега си прекарвам времето да се събуждам в непознати стаи до непознати тела. Сякаш съм пилот на самолет, който сменя хотела и партньорките всяка вечер. Всъщност все едно съм във вихъра на пубертета. Скоро ще гледам заедно с Александър „Боб Спондж“ 6 6 Bob The Sponge — анимационен сериал за жълтата квадратна гъба Боб, който има много подводни приятели; разказва се за техните приключения. Първото анимационно филмче излиза официално през 1999 г., а първият филм е от 2004 г. Създател на Боб е американският океанолог и водещ Стивън Хиленбърг. — Б.пр. и ще заучавам наизуст репликите на Калмара.

Искаше да се прибере, за да види спящия си син. Александър преживяваше период на пълна промяна, на самоутвърждаване. Много бързо свикна с английския начин на живот. Пиеше мляко, хапваше кексчета, научи се безопасно да пресича улицата, самостоятелно ползваше метрото и автобуса. Посещаваше френското училище, но се беше превърнал в истински малък британец. Филип дори наложи френския вкъщи, за да не забрави Александър майчиния си език. Взе му френска гувернантка. Ани беше бретонка от Брест. Широкоплещеста, около петдесетте. Очевидно Александър се разбираше с нея. Синът му го придружаваше из музеите, задаваше въпроси, когато не му беше ясно, питаше го как човек разбира преди другите дали рисунката е хубава, или не? Защото Пикасо например, след като започнал да рисува всичко по странния си начин, много хора били на мнение, че това е грозно. Сега са на обратното мнение, смятат, че е красиво… Как се получава така? Някои от въпросите му бяха по-философски: дали човек обича, за да живее, или живее, за да обича? Или пък от орнитологията: „Татко, пингвините заразяват ли се със СПИН?“.

Единствено майка му беше за него тема табу. Когато отиваха да я посетят в клиниката, той сядаше на стол и с ръце на коленете гледаше в една точка. Веднъж Филип ги остави насаме, защото помисли, че с присъствието си им пречи да си говорят.