Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Емоциите са чиста загуба на време. Човек не се научава на нищо, плачейки. Днес по телевизията всички плачат за нищо, за дреболии. Отвратително ми е. Ето така отглеждаме цели поколения, които непрекъснато искат да им се помага, безработни, озлобени. Цяла държава като Франция, където всеки хленчи, оплаква се и се преструва на жертва. Тя не понасяше жертвите. С Гари можеше да си говори. Нямаше нужда да се преструва, да се прави на филиал на Червения кръст. Той рядко беше съгласен с нея, но я слушаше и отговаряше.

Тя огледа хола. Идеален ред, приятен мирис на чисто, Гари можеше да влезе, без да се подхлъзне на някоя прашка или на остатъци от гуакамоле.

Погледна се в огледалото: тя също изглеждаше идеално.

Протегна дългите си крака, огледа ги и доволна хвана последния брой на „Харпърс Базар“. „Сто идеи за красота от звездите, професионалните козметички и приятелките“. Попрехвърли го, установи, че няма какво ново да научи, и мина към следващата статия: дънки, да, но какви? Прозявка. Колко стотин пъти беше чела подобни текстове. Модните редакторки заслужаваха дърпане на уши. Един ден ще й се примолват за интервю. Един ден ще създаде своя марка. Миналата неделя на битака в Камдън Маркет си беше купила дънки „Карл Лагерфелд“. Находка, за която продавачът твърдеше, че били истински. Почти нови, похвали ги той, любимият модел на Линда Еванджелиста. Отсега нататък ще е моят любим модел! — възкликна тя, въодушевена от двойно по-ниската цена. Запази си рекламата за недорасляците, на мен не ми е притрябвала! Разбира се, ще се наложи да ги натъкмя по мой вкус, да ги превърна в акцент: щеше да ги носи с дебели плетени три четвърти чорапи отгоре, с вталено сако, с дълъг вълнен шал, небрежно вързан и пуснат свободно.

В този момент Агата се появи на вратата на стаята си, надигна бутилка ликьор „Мари Бризар“ и отпи направо от нея. Вървеше като сомнамбул, оригна се, тръшна се на канапето, затърси с поглед дрехите си, разтърка очи и удари още една яка глътка, за да се разсъни. Не си беше направила труда да си почисти грима и тушът за мигли бе потекъл по безкръвните й страни.

— Ау! Каква чистота! Да не си минала целия апартамент с парочистачка?

— Предпочитам да не задълбаваме по въпроса, защото има опасност да те размажа.

— А може ли да разбера къде са ми нещата?

— За купчината парцали на пода ли става дума?

Гладуващата бледолика кимна.

— В чувала за смет. Навън на площадката. При фасовете, боклуците от мокета и остатъците от пица.

Гладуващата се разкрещя:

— Това ли направи, наистина ли?

— И ще продължавам, докато не се научиш на ред.

— Любимите ми дънки! Дизайнерски, за двеста трийсет и пет лири!

— И откъде имаш толкова пари, анемична тъпачко?

— Забранявам ти да ми говориш така!

— Казвам каквото мисля и дори се въздържам. Въртят ми се много по-оскърбителни епитети, но не ги изричам, защото съм възпитана.

— Ще си платиш! Ще доведа Карлос и той ще ти разкаже играта!

— Мургавият ти обожател? Извинявай, но той ми стига до брадичката, при положение че се покатери на стола!

— Хили се, хили се… Няма да се хилиш толкова, когато ти откъсне зърната на циците с клещи!

— Боже, колко се уплаших! Треперя от страх!

Агата се заклатушка към входната врата, за да си прибере дънките. Гари стоеше на площадката и тъкмо щеше да позвъни. Влезе, направи няколко крачки, взе списанието „Харпърс Базар“ и го мушна в джоба си.

— Да не си започнал да четеш женски списания? — провикна се Ортанс.

— Не бива да подценявам женското в себе си…

Ортанс хвърли поглед към съквартирантката си, която пълзеше на четири крака да измъкне дънките от чувала с боклука и квичеше като ужасено прасе.

— Хайде, изчезваме… — нареди Ортанс и грабна чантата си.

На стълбището се разминаха с въпросния Карлос, метър и петдесет и осем, седемдесет кила, с боядисана гарвановочерна коса и физиономия с упорити младежки пъпки. Той ги изгледа.

— Какво му има? Да не иска да му дам снимката си? — попита Гари и се обърна да го стрелне с очи.

Двамата мъже се изгледаха предизвикателно.

Ортанс хвана Гари под ръка и го повлече надолу.

— Не му обръщай внимание! Той е един от лигльовците, които се навъртат край нея.

— Пак ли се скарахте?

Тя се закова на място, обърна се към него, извади възможно най-умоляващия поглед от репертоара си и с гальовен глас попита:

— Какво ще кажеш, ако се преместя да жи…

— Не! Ортанс! И дума да не става! Оправяй се със съквартирантката си, аз ще си живея вкъщи на спокойствие и сам!