Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Обърна се към стаята на Агата и отново запрати силен шут във вратата.

— Не съм ти слугиня! Набий си го в главата!

— Too bad! — отговори онази. — И си закъсняла. Отгледана съм в къща, в която имах две слугини на разположение, затваряй си човката, беднячко!

Ортанс се втренчи смаяна в затворената врата. Беднячка! Беше се осмелила да я нарече беднячка!

Какъв ли дявол ме накара да избера нея, точно нея между толкова много други? Сигурно очите ми са били залепнали? Тя даваше вид, че е от сой. Надута, самоуверена, забързана, лъскава, наконтена с „Прада“, „Вюитон“, „Ермес“. Търсеше просторен апартамент в някой от изисканите квартали. Парадираше със средства и излъчваше самочувствие на открехнато момиче. Директно се обърна към нея с въпроса: „Ти къде живееш в Париж?“, за да разбере дали щеше да й пасне. Ортанс отговори: „Ла Мюет“, и тя потвърди: „Окей, ставаш!“. Сякаш й правеше услуга. Бинго, баровката налапа въдицата, реши Ортанс. Помисли, че ако се закачи за нея, ще може да се възползва от парите й, от познанствата й. Единственото нещо, което спечелих от нея, е възможността да влизам в „Куку Клъб“, без да вися отвън на опашката. Голям удар, няма що! Каква съм наивница и смотанячка! Излъгах се като мома от прованса, пристигнала в столицата, сплетена на две плитки и с карирана престилчица.

Гари живееше в голям апартамент при Грийн Парк точно зад Бъкингамския дворец, но беше непреклонен: не желаеше съквартиранти. „Сто и петдесет квадрата само за теб, не е справедливо!“ — гневеше се Ортанс. „Може, но това е положението. Имам нужда от тишина, от пространство, имам нужда да чета, да слушам музиката, която харесвам, да размишлявам, да се движа напред-назад на воля, не искам да ме дразниш и истината е, че ти, Ортанс, заемаш много място.“ — „Ще бъда незабележима, няма да излизам от стаята си!“ „Не — беше отсякъл Гари. — Не настоявай или ще заприличаш на досадните момичета, които ненавиждам.“

Ортанс млъкна. Изключено бе да прилича на когото и да е, тя беше уникална и полагаше усилия да си остане такава. Изключено бе да изгуби приятелството на Гари. Та той беше най-желаният млад ерген в Лондон, не ще и дума. Във вените му течеше кралска кръв, никой не подозираше тайната, но тя, за разлика от останалите я знаеше. Беше чула майка й да говори за това с Шърли. И прочее и тем подобни, и to make a long story short, тоест казано с две думи, Гари беше внук на кралицата. Баба му живееше в Бъкингам. Той ходеше там съвсем свободно и познаваше всяко кътче. Получаваше покани за приеми, за откривания на заведения, изложби, обеди, вечери, студени бюфети и т.н. Поканите се трупаха на масичка в антрето, той разсеяно преглеждаше купчината. Продължаваше да носи същото черно поло, същото провиснало сако, същия безформен панталон, същите отвратителни патъци. Не му пукаше как изглежда. Не му пукаше за черната коса, за големите зелени очи, за всички подробности, на които тя наблягаше, за да изтъкне достойнствата му. Той ненавиждаше да излиза, за да е пред очите на всички. Тя искаше той да се съгласи да я взима с него.

— Важно е да създам контакти, Гари, без познанства съм просто никой, а ти познаваш всички в Лондон.

— Грешка, груба грешка! Майка ми познава всички, не аз. Аз трябва да покажа на какво съм способен, обаче, повярвай ми, нямам никакво желание да се доказвам. На деветнайсет години съм, аз съм това, което съм, опитвам се да се усъвършенствам, това си е работа. Живея според разбиранията си и така ми е добре. И ти не си тази, която ще ме накара да се променя, sorry!

— Но за теб е достатъчно да се появиш и доказателствата стават излишни, отпадат — тропаше с крак Ортанс, изнервена от липсата на суетност у Гари. — На теб не ти струва нищо, а за мен може да се окаже от изключителна важност! Не бъди егоист. Помисли и за мен!

— No way.

Той не поддаваше. Колкото и да му мънкаше и да го врънкаше, той не й обръщаше никакво внимание и си слагаше слушалките на ушите. Искаше да стане музикант, философ или поет. Ходеше на уроци по пиано, по философия, по драматично изкуство, по литература. Гледаше стари филми, хрупайки екологичен чипс, записваше мислите си в тетрадки на квадратчета и се упражняваше да имитира скокливата походка на катеричките в Хайд Парк. Понякога подскачаше в просторния си хол, оголил издадени напред зъби и свил пръсти като куки.

— Гари! Не ставай смешен!

— Аз съм прекрасен катеричок! Царят на катериците с лъскава козина!

Имитираше катерица, декламираше откъси от Оскар Уайлд или Шатобриан, диалози от филмите „Белязания“ 3 3 Американски гангстерски филм (1983) на Брайън де Палма с Ал Пачино и Мишел Пфайфър. — Б.пр. или от „Децата на рая“ 4 4 Любовна драма (1945) на режисьора Марсел Карне с Жан-Луи Баро, Пиер Брасьор, Арлети. — Б.пр. . „Ако всички богати искат да бъдат обичани, тогава какво ще остане за бедните?“ Той се изтягаше в един фотьойл, принадлежал на Джордж V, и размишляваше върху красотата на фразата, хванал брадичката си с ръка.