Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Остана неподвижна, загледана в дългата колона нетърпеливи автомобили. Един камион беше препречил платното. Шофьорът разтоварваше, без да бърза, вземаше кашоните един по един и ги пренасяше, гледайки колоната чакащи автомобили с доволен вид. Някаква жена с яркочервени устни надникна през страничния прозорец и избухна: „На какво прилича това, по дяволите! Докога ще чакаме?“. Тя изплю цигарата си и натисна клаксона, разперила лакти.

Жозефин тъжно се усмихна и си тръгна, притиснала с длани уши, за да не чува протестиращите гласове.

Ортанс прекрачи купчината дрехи на пода в хола на апартамента, който обитаваше със съквартирантката си, анемична и безцветна французойка, която гасеше цигарите си където й скимне, сеейки дупка подир дупка, без изобщо да се трогва. Дънки, прашки, чорапогащник, тениска, поло, сако, беше се съблякла и захвърлила всичко където й падне.

Казваше се Агата, учеше в същото училище, но не проявяваше нито ученолюбието на Ортанс, нито нейната любов към реда. Ставаше, когато звъннеше будилника, надигаше се от леглото, за да хване следващата лекция. Мръсните чинии се трупаха в мивката на кухненския бокс, купчината мръсни дрехи беше заринала онова, което преди време беше канапе, телевизорът изобщо не се изключваше и ниската стъклена масичка беше затрупана с празни бутилки насред нарязани списания, изсъхнали парчета пица и пепелници, пълни със стари кафеникави фасове от цигари с марихуана.

— Агата! — кресна Ортанс.

И понеже Агата продължаваше да се спотайва в леглото си, Ортанс изригна яростна обвинителна тирада срещу немарливостта на съквартирантката си, ритайки вратата на стаята й:

— Така не може да продължава повече! Ти си отвратителна! В твоята стая си прави кочина, но не и в общите помещения! Цял час чистих банята, навсякъде е пълно с косми, мивката е запушена, тубите с паста за зъби са отворени и текат, в мивката имаше стар тампон, къде си расла ти и кой те е възпитавал? Не живееш сама! Предупреждавам те, ще си търся друго жилище, не издържам вече!

Най-ужасното е, си каза Ортанс наум, че не мога да се махна. В договора наемът се води на двете ни, два месеца са предплатени, пък и къде ще отида. Тя е наясно, тази мърла, неспособна за нищо, освен да гладува, за да си влиза в дънките и да си върти задника пред дъртаците, дето им текат лигите, като я гледат как се фръцка.

С отвращение погледна ниската масичка, отиде да вземе найлонов чувал и напъха в него всичко струпано по плота и под него. Запуши си носа, затвори торбата и я хвърли на площадката пред вратата, докато дойде време да я изнесе до контейнера. Дано пък реагира, когато й се наложи да порови из боклука, за да си измъкне обратно дънките. Не бе съвсем сигурно, промърмори тя на себе си, по-скоро ще си купи други с парите на някой от олигавените старчоци с мафиотски мутри, които пушат пури в хола, докато анемичната си лепи изкуствените мигли пред огледалото в банята. Откъде ги изравя тези дъртаци? Само като ги видиш как се мъкнат, навлекли палта от камилска вълна с вдигнати яки, ти идва да хукнеш презглава и да се скриеш в някоя дупка. Тия типове, дето се влачат тука вечер, ме карат да настръхвам от ужас. Ако продължава така, ще свърши в някой публичен дом в Кайро.

— Чуваш ли какво ти говоря, тъпачко?

Тя нададе ухо. Агата не помръдна.

Сложи си гумени ръкавици, взе гъба, „Доместос“, който се саморекламираше, че убивал всички микроби, премахвал всички петна, и се зае да чисти и търка из основи жилището. Гари щеше да мине да я вземе след час и беше изключено да го посрещне в тази кочина.

Дебелият мокет беше наръсен с парчета чипс, химикалки, фиби, използвани хартиени кърпички, шарени дражета. Прахосмукачката се запъна на някакъв гребен, но го глътна, без да се задави. Ортанс кимна доволна: поне едно нещо, което да работи. Когато имам достатъчно пари, ще си наема апартамент сама, измърмори тя, сражавайки се със залепнала на мокета дъвка. Когато имам достатъчно пари, ще си наема прислужница да ми чисти, когато имам достатъчно пари…

Нямаш пари, затова млъквай и чисти, се скара тихо на себе си.

Майка й плащаше за апартамента, училището, режийните, местния данък, дрехите, телефона, обедния сандвич, който изяждаше на някоя пейка в парка. Всъщност майка й плащаше всичко. А в Лондон нищо не беше безплатно. Две лири сутрешният портокалов сок, десет обедният сандвич, хиляда и двеста лири за двустайния апартамент с хол. В хубав квартал, естествено. Нотинг Хил, Ройъл Бъроу оф Челси & Кенсингтън. Сигурно родителите на Агата имаха пари или я издържаха дядовците с палтата от камилска вълна. Не можеше да разбере. Тя вдиша мириса на почистващия препарат и направи гримаса. Ще воня на „Доместос“. Това чудо прониква и през ръкавиците.