Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Тя се бореше с напиращите сълзи. Да не заплаче, само да не заплаче. Пак ще потъне в солена вода, пак ще рискува да се удави. Престани! Помисли за Филип, който те чака, каза ти го. Той не говори празни приказки. Но моя ли е грешката, че усещам неясна мъглявост, че всичко се разпада, преди да стигне до мен, че съм като анестезирана? Аз ли съм виновна, че не мога да преодолея нанесения ми удар и съм принудена непрекъснато да лекувам раните от детството? Със сигурност Дю Геклен щеше да ми помогне, но трябва да се науча да се лекувам сама. Само на тази цена човек действително може да стане силен…

Тя почти бе стигнала до бараката, в която даваха лодки под наем, когато чу бесен галоп зад гърба си. Отстрани се, за да даде път на лудия, който можеше да я събори, ако не се дръпнеше, обърна глава да види кой е този смелчага и извика смаяна.

Беше Дю Геклен. Устремен към нея, той препускаше, сякаш примираше от страх, че няма да успее да я догони.

В муцуната си стискаше пакета с портокалови бисквити.

Още веднъж навъртях безброй километри, за да напиша тази книга! С кола, със самолет, с влак, но и в ума си, непрекъснато съчинявах, размишлявах, поемах в нови и нови посоки… Човек се опитва да мине напряко, да хвърли мост, да прокара път, съчинява истории, губи се, отново стъпва на пътя, търси точната дума, дълбае, открива я, допълва я с най-подходящата… През това време светът продължава да се върти и потънала в мислите си, за малко да забравя за него, ако покрай мен не са близките ми хора, нежни и съпричастни, които ми помагат с лекота да се върна в действителността!

Затова бих искала да кажа едно огромно „благодаря“ на всички, които са все още с мен, понасят ме и ме подкрепят, когато пиша, а и когато не пиша!

Шарлот и Клеман, двете ми „мъничета“, голямата ми любов.

Режан, винаги ръка за ръка с мен, винаги!

Мишел, грижовен, великодушен, проницателен…

Коко, която върти къщата с усърдие и гастрономични изкушения.

Югет, която ме наглежда и нежно ме пази, изпълнена с непреклонна решимост.

Силви, която следеше как върви ръкописът и ми вдъхваше кураж…

Елизабет за всичко! За XII век, за усмивката й, за ентусиазма, за разходките край езерото в Анси, за неудържимия смях и винаги осигуряваните места за паркиране…

Жан-Мари, Ромен, Хилдегард, Роз, Шарл, Жорж, Пиер, Симона, които бдите над мен горе сред звездите…

Фабрис, the king of the computer.

Жан-Кристоф… изтънчен и точен.

Мартен с пикантните и аргументирани подробности за лондонския живот.

Жерар и за дневния, и за нощния Лондон!

Патрисия… И баща й… за ценната техническа информация.

Мишел, който ми помогна да изградя полицейското разследване.

Лидия с безпощадния й хумор…

Брюно със CD-тата на Глен Гулд, които звучаха през дългите часове на писане.

Жьонвиев с католическия наръчник относно правилата за съпружеския живот!

Натали Гарсон, която ми отвори ателието си и ме посвети в раждането на модните й колекции.

Сара и скокливите й весели мейли!

Жан-Ерик Риш и разказите му за Китай.

Моите приятелки и приятели… неизменно до мен!

И всички читатели и читателки с въодушевяващите им мейли, които ме окрилят!

Накрая искам да ти кажа, Лоран, че ми липсваш, жестоко ми липсваш.

Ти си отиде вечерта на 19 декември 2006 и оттогава животът не е същият…

Нямаше още четирийсет.

Бяхме приятели от десет години. Почти не минаваше ден, без да наминеш, тананикайки си „животът е хубав! животът е прекрасен!“, носеше ми книги, CD-та и прекрасни бадемови целувки, помагаше на Шарлот и Клеман за уроците, слушаше плановете им, изпълняваше желанията им, гледаше по трийсет пъти един и същ филм, препрочиташе десет пъти една и съща книга, измисляше бъдещия роман, пиесата, която ще напишем, грандиозните начинания, които ще осъществим заедно… Бяхме на една вълна, смеехме се на едни и същи неща, тревожехме се за едни и същи неща, вдъхновяваха ни едни и същи идеи.

Ти беше мой приятел, беше част от живота ми, а вече те няма.

Не минава и ден, без да мисля за теб.

В детска възраст създава първите си творби; „Малка нощна музика“ е композирана през 1787 г. — Б.р.

Марк Ротко (Маркус Роткович, 1903–1970) — американски художник, роден в Русия. Самият той се окачествява като абстрактен експресионист. — Б.пр.

Американски гангстерски филм (1983) на Брайън де Палма с Ал Пачино и Мишел Пфайфър. — Б.пр.