Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— След като постоянно пътувате, той ще се чувства по-добре с мен…

Дю Геклен кратко изджавка, за да потвърди съгласието си. Мъжът го изгледа и отговори:

— Знаете ли какво ще направим? Аз ще поговоря с него, после и вие, след което ще се разделим и ще видим той след кого ще тръгне.

Жозефин поразмисли, погледна Дю Геклен, припомни си шестте месеца, през които бяха заедно. Според нея не бяха по-маловажни от двете години, които бе прекарал с непознатия, нали така? Освен това, ако ме избере мен, ще е някакъв знак. Знак, потвърждаващ, че съм достойна да бъда обичана, че си заслужава човек да се привърже към мен, че вълната не ме е погълнала и изтрила.

Тя отговори, че е съгласна.

Мъжът приклекна до Дю Геклен, заговори му тихо. Жозефин се отдалечи и застана с гръб към тях. Повика баща си, попита го: „Тука ли си? Бдиш ли над мен? Добре, направи така, че Дю Геклен да не се превърне отново в Тарзан Банана. Направи така, че и този път да прехвърля гребена на вълната, да доплувам до брега…“

Когато се обърна, забеляза как мъжът извади от пакет бисквитка с вкус на портокал, поднесе я на кучето да я помирише и от муцуната му се проточи прозрачна лига. Сетне той направи знак на Жозефин, давайте, ваш ред е да си поговорите с Дю Геклен.

Жозефин го прегърна и му прошепна съвсем тихичко: „Обичам те, дебеланко, обичам те и струвам много повече от портокалова бисквитка. Той има нужда от теб, за да пазиш красивата му къща, скъпия телевизор, прекрасните картини от стари майстори, тучната ливада, големия басейн, аз пък имам нужда от теб, за да ме пазиш мен. Добре си помисли…“

Дю Геклен продължаваше да точи лиги и обърна очи към мъжа, който поклащаше пакета, за да му напомни за жадуваната награда.

— Това, което правите, не е хубаво — отбеляза Жозефин.

— Всеки си има начини!

— Вашите не ми се нравят!

— Не започвайте отново да ме обиждате, защото ей сега ще си отведа кучето без много приказки!

Те си обърнаха гръб като съперници на дуел и се отдалечиха всеки в своята посока. Дю Геклен поседя доста време, душейки отдалечаващото се ухание на портокалова бисквитка… Жозефин не го погледна.

Тя стискаше юмруци, призоваваше всички звезди небесни, всичките си ангели пазители, вкопчени в дръжката на Големия черпак 41 41 Става дума за Голямата мечка, основната конфигурация от седем ярки звезди действително наподобява черпак. — Б.пр. , да насочат Дю Геклен към нея, да го накарат да забрави съблазнителния портокалов мирис. Аз ще ти накупя много по-вкусни, издути, хрупкави, пръхкави, глазирани, мекички, бухнали, всякакви, които ще измисля специално за теб. Тя вървеше със свито и объркано сърце. Да не се обръщам, защото ще го видя да се отдалечава, да търчи след някаква бисквита, и ще ми стане още по-тежко, съвсем ще се отчая.

Тя се обърна. Видя Дю Геклен, който вървеше след автора на песни, изпълнявани на Бродуей. Следваше го по петите, въртейки задница. Изглеждаше щастлив. Беше я забравил. Видя го как лапва бисквитката, глътва я наведнъж, как драска по пакета, за да получи още една.

Никога няма да бъда обичана жена. Една нищо и никаква портокалова бисквита ме срази безвъзвратно. Аз съм кръгла нула, грозна съм, тъпа съм, не съм достатъчно, достатъчно, достатъчно…

Тя сгуши глава в раменете си и се отказа да следи повече угощението на Тарзан Банана. Продължи с бавна крачка. Желанието й да потича се изпари. Да тича леко и безгрижно покрай тъмната вода и перестите снопчета тръстики. Непременно трябва да открия истински оправдателни причини за това, че ме напусна, иначе ще се пръсна от мъка. Вълната наистина ще ме отнесе завинаги… Ще ме е разбила…

Първо, Дю Геклен не беше мое куче, имаше изработени други навици с този стопанин, а както се знае, животът се състои от навици, а не толкова от свободна воля. Второ, сигурна съм, че му се искаше да остане с мен, но чувството му за дълг надделя. Не го бях нарекла Дю Геклен за нищо, той напълно си оправда името. Роден е, за да защитава дадена територия, верен е на своя крал. Не познава предателството. Не е променял възгледите си, не е преминал на страната на краля на Англия. Доказва, че е верен следовник на традицията на благородния си предтеча. Не съм гласувала доверие на предател. А в крайна сметка аз не проявих достатъчно уважение към природата му на боец. Въобразих си, че е мил и нежен, защото носът му е розов, а непознатият се е отнасял към него като към воин, закален в битките. Щях да го превърна в послушен домашен любимец и той го усети навреме!