Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Ирис мислеше ясно и трезво, а това я правеше още по-нещастна. Можеше да се прояви като несправедлива в изблик на моментен гняв, но скоро разумът й се връщаше и тя се проклинаше. Проклинаше своята подлост и суета. Животът ми даде всичко още с раждането ми, а аз го пропилях. Оставих се да се нося по пяната на леснината.

Ако беше имала малко самоуважение, щеше да успее, благодарение на безмилостния си трезв ум, който понякога я изкарваше по-черна, отколкото беше, да се коригира и да се научи да се обича. Самоуважението не се постига с декрети. То изисква усилия, труд, а самата мисъл за това я накара да сбърчи гнусливо нос. А и вече е късно, реши тя прагматично. Не можеш да започнеш от нулата живота си, когато си на четирийсет и седем и половина. Позакърпваш го, запушваш пробойните, но не можеш да го направиш чисто нов.

Не, каза си тя — чувстваше как сънят я надвива, правеше усилие да намери някакво решение, — бързо, спешно се нуждая от нов съпруг. По-силен, по-богат, по-важен от Филип. Внушителен мъж. Който да ме омайва, да ме подчинява, пред когото да коленича като малко момиченце. Който да поеме в свои ръце живота ми, да ме върне в живота. С пари, с връзки, със светски вечери. Още съм красива. Веднага след като изляза оттук, ще стана отново красивата и очарователна Ирис.

Първата ми положителна мисъл, откакто съм затворена тук, пошепна тя и придърпа чаршафа под брадичката си, може би съм на път да оздравея?

Лука звънна в неделя сутринта. Предния ден Жозефин остави три съобщения на мобилния му. Никакъв отговор. Не е добър знак, реши тя, почуквайки с нокти по зъбите си. Предния ден се бе обадила на Марсел Гробз да го помоли да й даде координатите на Милен. Налагаше се да говори с нея. Да разбере дали и тя не е получила картичка от Антоан. Знае ли къде се намира той, с какво се занимава и дали наистина е жив. Не мога да повярвам, не мога да повярвам, повтаряше си Жозефин. Писмото в колета съобщаваше за ужасния му край. Изказваха й съболезнования, не поздравления за радостно събитие.

Новината я притесняваше. Почти забрави за нападението. По-точно двете неприятни събития се блъскаха в ума й, объркваха я и я плашеха едновременно. Беше й много трудно да реагира на хилядите въпроси на изпадналата в еуфория Зое относно скорошната поява на татко й, на плановете, които чертаеше, на целувките, прегръдките й, малката не можеше да се спре. Беше като танцьорка на канкан с разчорлени детски букли, изпаднала във френетичен ентусиазъм.

Двете тъкмо закусваха, когато телефонът звънна.

— Жозефин, Лука съм.

— Лука! Къде сте? Вчера ви търсих цял ден.

— Не можех да говоря с вас. Свободна ли сте днес следобед, може да се разходим при езерото.

Жозефин бързо премисли. Зое щеше да ходи на кино с една съученичка и на нея й се отваряха три свободни часа.

— В три следобед при лодките? — предложи Жозефин.

— Добре.

Той затвори, без да се сбогува. Жозефин остана с телефона в ръка и с изненада откри, че й е докривяло. Тонът му беше строг и рязък, без капка нежност. Сълзите напираха, но тя успя да ги спре, присвила очи.

— Добре ли си, мамо? — тревожно я погледна Зое.

— Беше Лука. Безпокоя се, че нещо лошо се е случило с брат му, нали го знаеш, Виторио.

— Аха… — отвърна Зое с облекчение: майка й се тревожеше за някакъв непознат.

— Искаш ли още филийки?

— О, да! Моля те, мамо.

Жозефин стана, отиде да нареже хляб и пъхна филиите в тостера.

— С мед ли? — осведоми се тя.

Стараеше се да говори с безгрижен тон, за да не долови Зое тревогата й. Чувстваше се така, сякаш сърцето й беше останало празно. С Лука съм щастлива на интервали. Открадвам си щастието на мънички порции. Влизам в него с взлом. Той затваря очи, преструва се, че не ме забелязва, и ме оставя да го обера. Обичам го въпреки волята му, насила.

— От хубавия мед на Ортанс?

Жозефин кимна.

— Няма да е доволна, ако разбере, че си хапваме от него в нейно отсъствие.

— Нали няма да го изядеш всичкия?

— Не мога да ти обещая — отвърна Зое с лакомо светнали очи. — Бурканчето е почти пълно. Откъде го купи?

— От пазара. Продавачът ми обясни, че преди да го отворим, трябва да го затоплим леко на водна баня, и ще се запази течен, след като изстине.

Мисълта да се подложи на сложната процедура за втечняване на меда, за да достави удоволствие на Зое, прогони спомена за Лука и тя се успокои.

— Много си сладка — усмихна се Жозефин, разрошвайки косата на Зое. — Трябва да си срешиш косата, иначе ще се заплете.