Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Зое се оттласна отново и се тръшна на леглото с всичка сила. Разчорлена, победоносна, въодушевена, нахилена като тиква, сякаш бе спечелила голямата награда от лотарията, тя се провикна:

— Пощенска картичка от татко! Картичка от моето татенце! Той е жив и здрав, все още е в Кения, пише, че не успял да се свърже с нас, защото се бил изгубил в джунглата сред крокодилите, но нито за минута, мамо, чуваш ли? — нито за минута не престанал да мисли за нас! Целува ме силно скъпото ми миличко татенце! Тралала! Татенцето ми пак се намери! — накрая се хвърли с неистова радост върху майка си, която изкриви лице от болка: Зое й беше смазала ръката. — Щастлива съм, мамо, щастлива съм, нямаш представа колко! Сега вече мога да ти кажа: мислех си, че е умрял. Че са го изяли крокодилите. Нали си спомняш колко се страхувах, когато бях при него, като гледах тези отвратителни животни наоколо? И да ти кажа, бях сигурна, че някой ден щяха да го схрускат като стой, та гледай! — тя раззина широко уста, пое въздух и нададе злобни скърцащи звуци в желанието си да имитира щракащите крокодилски челюсти. — Той е жив, мамо, жив е! Скоро ще звънне на вратата… — след което изпадна внезапно в паника: — Оох, помощ! Той не знае новия ни адрес! Никога няма да ни открие!

Жозефин взе пощенската картичка. Действително беше от Кения. Щемпелът върху марките показваше, че е била пусната преди месец в Момбаса и адресът, естествено, беше старият, в Курбвоа. Тя разпозна почерка на Антоан, приповдигнатия му стил на надут самохвалко.

Любими мои мъничета,

Пиша ви съвсем накратко, за да ви съобщя, че съм добре и се върнах отново в цивилизацията след продължителен престой във враждебната джунгла. Победих всичко, хищниците и треската, комарите и блатата, но никога, никога, нито за миг не преставах да мисля за вас. Обичам ви с цялото си сърце. До много скоро.

На седемдесет и седем години най-сетне Марсел Гробз бе станал щастливец, окрилен от неземно щастие. От ранни зори редеше неуморно молитви, кланяше се, прославяше, удряше чело в земята блаженството му да продължава вечно. Благодаря ти, Господи, благодаря ти за неизброимите добрини, с които ме даряваш, за това, че се къпя в щастие, че ме ръсиш с безчет наслади, че ме караш да подскачам от възторг, тъпчеш ме със сладост, караш ме да се премятам от щастие, да се търкалям в блаженство, да се нося в ураган от еуфория. Благодаря, благодаря, благодаря!

Казваше си го сутрин, на ставане. Повтаряше си го, докато се бръснеше пред огледалото. Тихо си го припяваше, докато си нахлузваше панталона. Призоваваше Господ и вси светии, докато си връзваше възела на вратовръзката, обещаваше да даде десет евро милостиня на първия срещнат просяк, пръскаше се с одеколон „Империал“ на „Герлен“, увеличаваше лептата, докато си пристягаше панталона с колана, след което се наричаше миризлив пор и посипвайки главата си с пепел, си обещаваше да отпусне по малко на още двама просяци. Щото и аз можеше да се озова на улицата, ако не бях успял да се измъкна от ноктите на Анриет и да се приютя на щедрата гръд на Душката. Колко нещастници се препъват и пропадат, защото не е имало някоя грижовна ръка, която да се протегне към тях в момента, в който затъват!

Накрая окъпан, избръснат, стегнат, ухаещ приятно на лавандула и дъхав пелин, се появяваше в кухнята, за да поднесе почитанията си на виновницата за всички гореизброени блаженства, на пухкавото олицетворение на женствеността, на най-висшата еманация на чувствеността: Жозиан Ламбер, неговата любима, съвършено правилно и уместно прекръстена на Душка.

Застанала пред луксозната емайлирана чугунена печка, Душката готвеше. Правеше пържени яйца за своя мъж. Наметнала розов ефирен пеньоар, потънала сред нежните воали, тя бдеше, сбърчила вежди, съсредоточена, за да поднесе възможно най-безупречния резултат от своите умения. Нямаше друг като нея, който да знае кога точно да чукне яйцето в сгорещения тиган, доколко да сгъсти белтъка, да докара жълтъка до златисто, но без да го препържва, да го пукне, да обърне яйцето, отново да го запече лекичко и накрая, в последната минутка, с деликатно завъртане на китката да ръсне отгоре струйка балсамов оцет и да сервира вкуснотията в чиния, която грижовно е затоплила предварително. В това време големи филии пълнозърнест хляб с ленено семе се препичаха в тостера с четири хромирани гнезда. Вкусното солено нормандско краве масло стоеше влажно в масленицата по стар обичай, резени свинска шунка на кокал и хайвер от сьомга го очакваха, наредени в бяла чиния със златен кант.