Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

— Искаш да кажеш, че са студени и вдървени? Като трупове.

— Не бих го казала точно с тези думи, но донякъде си права, скъпа.

— Господинът, когото видяхме в асансьора, чувствам го съвсем студен отвътре. Сякаш цялото му тяло е покрито с люспи, за да държи другите настрана и да си живее съвсем сам, единствено за себе си…

— А Пол? И той ли е такъв студен и скован според теб?

— А, не! Пол… — тя млъкна, след което прошепна задъхано: — Пол, сърцето му трепери, вълнува се от любовта, мамо. Искам да стана неговата приятелка.

— Ти наистина ще му станеш приятелка, скъпа…

— Как мислиш, дали и той мисли, че аз също се вълнувам?

— Нали говореше с теб, предложи ти да те запознае със семейство Ван ден Брок. Това показва, че иска отново да се видите, и намира, че си много сладка.

— Сигурна ли си? На мен ми се стори, че не успях да го заинтересувам много-много. Момчетата не се интересуват от мен. Ортанс е тази, която ги кара да се вълнуват.

— Ортанс е четири години по-голяма от теб. Чакай да станеш на нейните години и ще видиш!

Зое изгледа замислено майка си, сякаш готова да й повярва, само дето й беше много трудно да си представи как един ден би могла да настигне сестра си по красота и чар. Реши да се откаже и въздъхна. Затвори очи и заби лице във възглавницата, мачкайки крачето на парцаливко.

— Мамо, не искам да пораствам. Толкова се страхувам понякога…

— От какво?

— Не зная. И това още повече ме плаши.

Самонаблюдателността в думите й разтревожи Жозефин.

— Мамо… как разбираш, че си голям?

— Когато можеш да вземаш важни решения сам, без да се допитваш до когото и да било.

— Ти, ти си голяма… Ти си даже много голяма!

На Жозефин й се искаше да признае, че много често и тя се съмняваше, осланяше се на късмета, на случайността, на утрешния ден. Вземаше решенията инстинктивно, опитваше се да изправи мерника, ако нещо беше объркала, или си отдъхваше с облекчение, когато беше уцелила десетката. Винаги отдаваше успеха си на случайността. Ами ако човек така и не пораства истински? — се почуди тя, докосна нежно носа, бузите, челото, косата на Зое, заслуша се в дишането й, докато стана равномерно и спокойно. Докато заспиваше дъщеря й, нейното успокояващо присъствие й даваше сили да не си припомня премеждието, което изживя, после тя се прибра в стаята си.

Затвори очи и се опита да заспи; но щом се унесеше, в ушите й отекваха обидите на мъжа и тя усещаше ритниците му по цялото си тяло. Всичко я болеше. Стана и порови в една найлонова торбичка, която й бе дал Филип. Приспивателни, открил ги на нощното шкафче на Ирис. Не искам да й бъдат подръка. Не се знае какво може да стори. Вземи ги, Жо, прибери ги у вас.

Тя извади стилнокса, огледа внимателно продълговатото хапче, не знаеше каква е препоръчителната доза. Реши да пие само половинка. Глътна я с чаша вода. Не искаше да мисли за нищо. Да спи, да спи, да спи.

Утре е събота и ще звънне на Шърли.

Разговорът с Шърли щеше да я разведри. Тя щеше да сложи ред в нещата.

Не беше ли престъпление, че не съобщи в полицията? Може би трябва да отида да съобщя и да помоля за анонимност. Ако онзи тип нападне отново, може по-късно да ме обвинят в съучастничество. Тя се поколеба, понечи да стане, но се унесе.

На сутринта я събуди Зое, метна се на леглото й, размахала пощата. Жозефин вдигна ръка, за да се предпази от светлината.

— Миличка, колко е часът?

— Единайсет и половина, мамо, единайсет и половина!

— Боже, спала съм до това време! Отдавна ли си станала?

— Тралала! Току-що се събудих, отидох да проверя на вратата и познай какво да видя?

Жозефин седна в леглото и подпря главата си с ръка. Зое размахваше тесте пликове.

— Коледен каталог? Предложения за подаръци?

— Студено, мамо, студено! Нещо много по-хубаво…

Господи, как й тежеше главата! Сякаш по нея цял полк маршируваше с подковани ботуши. Всичко я болеше и от най-лекото движение.

— Писмо от Ортанс?

Ортанс никога не пишеше. Тя се обаждаше по телефона. Зое тръсна глава.

— Студено, мамо, студено! Леденостудено!

— Предавам се.

— Сензация от най-голяма величина! Хипертурбомакси, неописуема сензация! Такава новина, че само да натиснеш копчето и се изстрелваш на Луната и във всички галактики на света! Kiss and love and peace all around the world! Нека силата да е с теб, сестро. Yo! Brother!

Извикваше всяка дума и подскачаше с всичка сила по матрака като ликуващ индианец, размахал вражески скалп.

— Престани да подскачаш, скъпа. Пръска ми се главата!