Катрин Панколь - Бавният валс на костенурките

Според него беше важно да отбележи, че е година по-голям от момичето, което не сваляше от него поглед, преливащ от обожание.

— Как се запознахте?

Тя се насили да говори, все едно не чуваше накъсаните и тревожни удари на сърцето си.

— Чух шум долу, бум-бум, слязох и открих Пол на барабаните. Виж, мамо, обзавел си е музикално студио в мазето.

Зое покани майка си да хвърли поглед на студиото на Пол. Беше инсталирал пълен комплект акустични барабани, чинели на висока стойка и още една двойка чинели. Черно виенско столче допълваше наредбата и на малкия барабан лежаха чифт палки. Нотни партитури бяха наредени на един стол. От тавана се спускаше гола крушка и пръскаше слаба светлина наоколо.

— Чудесно — Жозефин едва се сдържаше да не кихне, защото прахът гъделичкаше ноздрите й. — Много качествени инструменти. За истински професионалист. — Говореше наслуки. Нищо не разбираше от тези неща.

— Естествено. Нали са „Тама Суингстар“. Подариха ми ги миналата Коледа, а за следващата ще получа „Райд Джайънтбийт“.

Тя го слушаше, впечатлена от точните му разяснения.

— Шумоизолирал ли си мазето?

— Ми да… Налага се, когато свиря, се вдига ужасна тупурдия. Тук само репетирам, а ходя да свиря у един приятел, който живее в къща в предградието Коломб. У тях можем да свирим, без да безпокоим никого. Тука съседите мрънкат… Особено оня, дето е до нас. — С брадичка посочи съседното мазе.

— Може би не си изолирал достатъчно добре — предположи Зое, оглеждайки стените, покрити с дебели изолационни бели платна.

— Е да не се престараваме де, тук все пак е мазе. Не живее в мазето. Татко каза, че е направил максимума, но оня живее, за да недоволства. Никога не е доволен. На всяко събрание на съсобствениците успява да се скара с някого.

— Може да има някакви причини…

— Татко казва, че няма. Просто си е досадник. Нервира се от всяка дреболия. Ако кола е паркирана на пешеходната пътека, става буквално истеричен! Ние си го знаем, живеем тук от десет години, тъй че…

Той клатеше глава като възрастен, когото не можеш лесно да излъжеш. Беше по-голям от Зое, но лицето му си беше още детско и тесните му раменца издаваха крехката възраст.

— Майната му! Ето го! Скрий се! — прошепна Пол.

Дръпна вратата на мазето и Жозефин видя едър, хубаво облечен мъж, който се движеше със самоуверената походка на собственик, сякаш коридорите на мазетата му принадлежаха.

— Добър вечер — успя да каже тя, притиснала се към стената.

— Добър вечер — отвърна мъжът, без да я погледне.

Носеше тъмносив костюм и бяла риза. Костюмът очертаваше всеки мускул на силното му тяло, дебелият възел на връзката му проблясваше, белоснежните маншети на ризата му бяха закопчани със сиви перли. Извади ключ от джоба си, отключи вратата на своето мазе и я затвори след себе си.

Пол се появи отново, след като се увери, че онзи го няма.

— Нищо ли не каза?

— Не — отговори Жозефин. — Мисля, че дори не ме забеляза.

— Никак не е приятен. И не си губи времето в приказки.

— Баща ти ли го казва? — попита Жозефин, развеселена от сериозността на хлапето.

— Не, мама. Тя познава всички в кооперацията. Казват, че мазето му било страхотно оборудвано. Истинска работилница с всевъзможни инструменти! А в апартамента има аквариум. Много голям, с пещери, растения, флуоресцентно осветление, изкуствени островчета. Само че без рибки!

— Майка ти наистина е много осведомена! — заяви Жозефин с усещането, че ще научи най-много за съседите, разговаряйки с Пол.

— Още повече че никога не е ходила в неговия апартамент! Влязла един път заедно с портиерката, когато тях ги нямало вкъщи, защото алармата се задействала и се наложило да я спрат. Побеснял, когато разбрал. У тях никой не влиза. Аз познавам децата и мога да ти кажа, че никога не ме канят у тях. Родителите им не позволяват. Никога не слизат да играят в двора. Излизат, когато родителите им ги няма, иначе са заключени вкъщи! За разлика от тях винаги са гостоприемни семейство Ван ден Брок от втория етаж. Те имат огромен екран на цялата стена на хола с два усилвателя и долби стерео. Когато някой у тях има рожден ден, госпожа Ван ден Брок прави сладки и кани всички. Аз съм приятел с Фльор и Себастиен, бих могъл да ги запозная със Зое, ако тя иска.

— Те симпатични ли са? — попита Жозефин.

— Да, супер симпатични. Той е лекар, а жена му пее в хора на операта. Има супер глас. Често пъти се разпява и се чува по стълбището. Винаги се интересува докъде съм стигнал с моята музика. Предложи ми да свиря на нейното пиано, ако искам. Тя свири на цигулка, Себастиен на саксофон…