Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Стоим така сякаш цял час, без да продумаме.

Става ми толкова студено на лицето, че вече не си усещам нито носа, нито ушите.

Накрая, без да поглеждам Тифани, промълвявам:

— Защо не дойде на рождения ми ден?

Съзнавам колко е глупав въпросът ми, но не се сещам какво друго да кажа, особено пък след като не съм виждал Тифани от много седмици — откакто й се разкрещях на Коледа. — Мама каза, че те е поканила. Защо не дойде?

След дълга пауза Тифани отговаря:

— Ами, както ти обясних и в писмото, брат ти заплаши да ме убие, ако се свържа с теб. А и предния ден Рони дойде у нас и ми забрани да идвам. Съжалявал, че изобщо ни е запознал.

Вече говорих с Джейк за заплахата му, но ми е трудно да си представя Рони да казва такова нещо на Тифани. И все пак Тифани без съмнение говори истината. В момента изглежда наистина наранена и уязвима и си дъвче долната устна като дъвка. Без съмнение Рони й е наговорил тези неща против волята на Вероника. Жена му никога не би му позволила да каже на Тифани нещо потенциално съсипващо егото и мисълта как Рони е забранил на Тифани да дойде на празненството ме кара леко да се гордея с най-добрия си приятел, особено като знам, че се е възпротивил на жена си, за да ме предпази.

„Приятелите пред кучките“ ми казваше Дани винаги когато плачех за Ники в лошото място — преди да претърпи втората операция. В час по терапия чрез изкуство Дани даже ми нарисува малък плакат с тези думи със стилизирани златни букви. Окачих го на стената между моето легло и това на съквартиранта ми Джаки — там, в лошото място, но докато не съм си бил в стаята, една от злите сестри е свалила произведението на Дани — факт, който Джаки потвърди, като замига и заудря глава в рамото си. Знам, че фразата е малко сексистка (защото мъжете не бива да наричат жените кучки), но при спомена за нея се усмихвам, особено сега, когато Рони е най-добрият ми приятел в Ню Джърси, след като Джейк и Дани вече живеят във Филаделфия.

— Съжалявам, Пат. Това ли искаш да чуеш? Е, ще го повторя: много, много съжалявам, мамка му.

Въпреки че Тифани казва думичката с „м“, гласът й потреперва както маминия, когато говори наистина сериозно, и това ме кара да се замисля дали пък Тифани няма да вземе да се разплаче насред моста.

— Аз съм извратен човек, който вече не знае как се общува с любимите си хора. Но всичко в писмото ми беше вярно. Ако бях твоята Ники, щях да дойда на Коледа, но аз не съм Ники. Знам. И съжалявам.

Не знам какво да отговоря и дълги минути стоим, без да си кажем нищо.

Изневиделица — по някаква откачена причина — ме обхваща желание да разкажа на Тифани края на филма си, онзи за стария ми живот. Тя трябва да знае края, особено след като беше в главната роля. И думите изведнъж започват да се леят от устата ми.

— Реших да се изправя срещу Ники, просто за да й покажа, че помня какво се случи между нас, но не й се сърдя. Брат ми ме закара до някогашния ми дом в Мериленд и се оказа, че Ники още живее там: стори ми се доста странно, особено при положение че си има нов мъж — онзи тип Филип, който работи с Ники и също е учител по английски, и ми викаше неграмотен палячо, защото не четях интелектуални книги — разказвам (пропускам частта, в която душех и удрях голия Филип, когато го заварих под душа с Ники), — и ако бях на негово място, едва ли щях да се съглася да живея в къщата на бившия на жена ми, защото това е просто откачено, не мислиш ли?

Тифани не казва нищо, когато правя пауза, и аз продължавам.

— Докато пътувахме по старата ми улица, валеше сняг. Това не е много обичайно за Мериленд и затова е голямо събитие за децата. На земята имаше само около сантиметър — едва я покриваше — но все пак достатъчно да направиш снежна топка. Видях Ники и Филип навън и те си играеха с две деца — по цветовете на дрехите им съдя, че онова в морскосиньото беше момченце, а онова в прасковеното — малко момиченце. Докато минавахме покрай тях, помолих Джейк да заобиколи и да паркира на половин пресечка оттам, та да можем да наблюдаваме как новото семейство на Ники играе в снега. Старата ми къща е на оживена улица, така че едва ли щяхме да привлечем вниманието на Ники. Джейк направи каквото го помолих и спря двигателя, но остави чистачките, за да мога да гледам. Свалих прозореца си — заради гипсирания крак бях на задната седалка — и дълго гледахме как семейството играе, толкова дълго, че накрая Джейк пак запали двигателя и включи парното, защото му стана много студено. Ники носеше дългия шал на бели и зелени райета, с който някога ходех на мачовете на Орлите, кафяво палто и червени ръкавици. Тъмнорусата й коса висеше свободно изпод зелената шапка; толкова много къдрици. Замеряха се със снежни топки; новото семейство на Ники си играеше щастливо в снега. Личеше си, че децата обичат баща си и майка си и бащата обича майката, и майката обича бащата, и родителите обичат децата — всички се замеряха със снежни топки толкова любящо, гонеха се, смееха се и се търкаляха в снега, и…