Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Джейк и Уенди прекосяват дансинга и вървят право към камерата, докато лицата им не придобиват естествени размери на татковия телевизор. Уенди писка все едно е на мач или нещо такова, а Джейк се провиква:

— Обичам те, братко! — и целува обектива на камерата, оставяйки петно. Ръката на оператора изниква и бързо забърсва обектива с парцал.

— А сега, нека за първи път ви представя господин и госпожа Пат Пипълс!

Всички се изправят и аплодират, докато влизаме в балната зала. Ники е толкова красива в сватбената си рокля. Държи главата си по онзи сладък, срамежлив начин, притиснала брадичка до гърдите си и като я виждам, пак заплаквам, защото тя ми липсва неописуемо много.

Пристъпваме на дансинга, бендът настройва инструментите си и аз чувам онези секси акорди на синтезатор, слабите почуквания на педален чинел и после саксофонистът пристъпва напред и „Сонгбърд“ започва.

Нещо в главата ми започва да се топи; имам чувството, че ме е заболяла главата след сладолед, или пък някой бърка в мозъка ми с пикел. Вече не виждам екрана; виждам шосето през замъгленото предно стъкло; вали жестоко. Още няма четири следобед, но е тъмно като в рог. Разстроен съм, защото ни предстои важен мач, а покривът на гимнастическия салон пак протече като сито, което ме принуди да отменя баскетболната тренировка.

Искам само да се изкъпя и после да гледам записи на мачове.

Но когато влизам вкъщи, чувам воя на сопрано саксофон и ми се струва странно лекият джаз на Кени Джи да долита от банята по това време. Мелодията на мистър Джи се носи силно. Отварям вратата на банята; парата ближе кожата ми и аз се чудя защо Ники слуша сватбената ни песен под душа. Солото на Кени Джи стига кулминацията си. CD-плейърът е на мивката, на пода се въргалят две купчини дрехи, а на мивката до плейъра има чифт мъжки очила. Секси акорди на синтезатор, слаби почуквания на педален чинел.

— Шибана курва! — изкрещявам, смъквам завесата и пред мен се открива толкова много ужасна, сапунисана плът.

Стоя във ваната. Ръцете ми са на гърлото му. Сега съм между тях, душът пръска гърба на палтото ми с гореща вода, мокри анцуга ми; той е във въздуха, гледа ме умолително, бори се за глътка въздух. Ръцете му се мъчат да отслабят хватката ми, но той е дребничък, слабичък мъж. Ники пищи; Кени Джи свири; любовникът на Ники става морав. Толкова е ситен, че го притискам в плочките с една ръка. Свивам лакът, стискам ръка в стегнат, убийствен юмрук и се прицелвам. Носът му експлодира като пакетче кетчуп. Очите му се обръщат; ръцете му пускат моите. Когато се прицелвам за втори път, музиката спира, аз се озовавам по гръб във ваната, голият любовник на Ники е паднал отвън, а голата Ники стиска CD-плейъра с треперещи ръце. Понечвам да стана и тя разбива CD-плейъра в главата ми още веднъж; коленете ми се подкосяват и виждам как сребърният кран се приближава като някаква тлъста, лъскава змия, за да удари твърдото място точно над дясната ми вежда, и тогава…

Будя се в болница и веднага се разповръщам, сестрите дотичват и ми казват да не си мърдам главата, а аз плача и викам Ники, но тя не идва при мен. Главата така ме боли. Докосвам челото си, но напипвам само превръзка, а после някой насила сваля ръцете ми оттам. Сестрите викат и ме притискат към леглото, лекарите се опитват да ме обуздаят. Усещам убождане в дясната ръка и…

Премигвам и виждам отражението си в празния екран. Записът е свършил. Гледам се в естествен размер на татковия плосък екран, а точно над дясното ми рамо мама спи на дивана. Продължавам да се взирам в отражението си и малкият бял белег започва да ме сърби, но този път не изпитвам желание да си удрям челото с юмрук.

Успявам да се изправя и докуцвам до кухнята. Бележникът още е в шкафа над печката. Обаждам се в апартамента на Джейк. Докато чакам, виждам на микровълновата, че е 2:54 сутринта, но се сещам, че Джейк е на някакво тежкарско парти и ще се прибере чак утре, затова решавам да оставя съобщение.

Здравейте, свързахте се с телефонния секретар на Джейк и Кейтлин. Моля, оставете съобщение след сигнала. Бийп.

— Джейк, брат ти Пат е. Нуждая се от голяма услуга…

Пат,

Мина доста време, надявам се достатъчно.

Ако още не си разкъсал това писмо, моля те, прочети го докрай. Както вече научи, на този етап от живота си съм много по-добра в писането, отколкото в говоренето.

Всички ме мразят.

Знаеш ли, че брат ти дойде у нас и заплаши да ме убие, ако опитам да се свържа с теб? Звучеше напълно искрен и ме уплаши… достатъчно, че досега да не посмея да ти пиша. Дори моите родители ме укоряват, задето се престорих на Ники. Според терапевтката ми има риск предателството ми да се окаже непростимо и тъй като повтори думата „непростимо“ безброй пъти, разбирам колко силно е разочарована от мен. Но истината е, че го направих за твое добро. Да, надявах се веднъж като затвориш тази страница и преодолееш Ники, да ми дадеш шанс — особено след като сме толкова страхотни танцови партньори, и двамата обичаме да тичаме, семейното ни положение е подобно и — да си го кажем — и двамата се борим с всички сили да останем в действителността. Имаме много общи неща, Пат. Все още вярвам, че не попадна в живота ми случайно.