Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Щом титулярните уайд рисивъри няма да участват, надеждите ми за Ханк Баскет се увеличават и той наистина улавя няколко топки още през първото полувреме, като всеки път ние със Скот и Джейк празнуваме прекомерно, защото нося фланелката на Баскет върху зимното си яке и на всички ни харесва да подкрепяме новобранеца.

На полувремето Орлите водят със 17–10 и, представете си, Скот решава да си тръгне с обяснението, че обещал на жена си да се прибере за новогодишната вечер, ако Каубоите загубят и мачът на Орлите се окаже безсмислен. Упреквам го, задето ни зарязва и се изненадвам, че брат ми не се присъединява към мен. Но скоро след като Скот си заминава, и Джейк се обръща към мен:

— Слушай, Пат. Кейтлин настоява да отидем на едно много официално празненство за Нова година в хотел „Ритенхаус“. Беше ми бясна, че ще ходя на мач днес, та си мисля да тръгна по-рано и да я изненадам. Но не искам да те оставям сам с гипсирания крак и тъй нататък. Та, какво ще кажеш да тръгваме?

Шокиран съм, пък и леко ядосан.

— Искам да видя дали Баскет ще отбележи втория си тъчдаун — казвам. — Но ти тръгвай. Аз ще остана тук с всички истински фенове на Орлите — тези, които ще гледат мача до края.

Не е много мило от моя страна, особено като знам, че Кейтлин сигурно вече е облечена и чака Джейк да се прибере, но аз наистина се нуждая от брат си, за да ме изведе от „Линк“ с патериците. Имам предчувствие: през второто полувреме Баскет често ще получава топката, пък и съм сигурен, че Джейк всъщност иска да види мача докрай; може би ще успее да се извини с психичноболния си брат, задето е закъснял за новогодишното парти на Кейтлин; дали пък Джейк не иска и не се нуждае именно от това.

— Бира! — провиквам се към продавача, който тъкмо минава покрай нашата редица.

Когато спира до нас, казвам:

— Мога да изпия само една бира, защото този тук смята да зареже сакатия си, душевноболен брат, за да иде в хотел „Ритенхаус“ и да лее шампанско с разни типове в смокинги, на които не им пука за Орлите.

Брат ми ме поглежда все едно съм го фраснал в корема, но след секунда вади портфейла си.

— Добре де. Майната му. Дай две бири — предава се Джейк и аз се усмихвам, докато брат ми се премества на мястото на Скот и ми помага да си облегна крака на празната седалка отпред.

През второто полувреме Баскет продължава да улавя пасовете на Ей Джей Фили и в началото на последната четвърт любимият ми играч изтичва в аут, улавя топката и бяга покрай страничната линия осемдесет и девет ярда за втория тъчдаун в кратката си кариера. Джейк ми помага да се изправя и всички в нашия сектор пляскат дланите ми и ме тупат по гърба, защото над якето си нося фланелката на Баскет, подарък от брат ми по случай излизането от лошото място.

По-късно научавам, че Баскет е първият играч на Орлите, уловил два паса за тъчдаун от над осемдесет ярда в един сезон — голямо постижение, независимо че номер 84 тази година не беше ключов играч.

— А ти искаше да си тръгнем — обръщам се към Джейк.

— Давай, Баскет! — провиква се той и ме прегръща през рамо.

След като резервите на Орлите печелят последния мач от редовния сезон, Птиците приключват с десет победи и шест загуби и си осигуряват поне един домакински плейофен мач. С помощта на патериците и на Джейк излизам от „Линк“, докато той ми проправя път с викове:

— Минава сакат! Минава сакат! Направете път!

Срещаме компанията на Клиф чак когато стигаме до шатрата на дебелаците и автобуса на Инвазия от Азия. Нашите приятели ни поздравяват със скандирания за Баскет, защото номер 84 днес постигна рекорд в кариерата си с улавяния от 177 ярда и тъчдаун от 89.

Имаме да разискваме плейофите и на никого не му се тръгва, така че пием бира и обсъждаме осемте победи и осемте загуби на Великаните, с които Птиците ще играят в първия кръг. Клиф ме пита дали очаквам нашите да победят Великаните и аз заявявам на терапевта си:

— Орлите не само ще спечелят, ами и Ханк Баскет пак ще направи тъчдаун.

Клиф кимва и ми се усмихва:

— Ти го знаеше още преди началото на сезона: Ханк Баскет е човекът!

Джейк си тръгва пръв, защото с Кейтлин трябва да ходят на онова новогодишно парти в хотела и всички му се смеем, че е мъж под чехъл; но макар да ни зарязва заради жена си, аз го прегръщам и му благодаря, задето остана и задето ми подари сезонен билет, и задето ми купи и билети за плейофите, а те са доста солени. И знам, че Джейк ми е простил за пропуснатия заради мен втори мач с Далас, защото и той ме прегръща и казва: