Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Бях на работа, когато ми се обадиха. Помня само как ми казаха, че Томи е пострадал и е откаран в болница „Уест Джърси“. В болницата заварих десетина мъже в сини униформи — полицаи навсякъде. Блясъкът в очите им ми казваше всичко.

По-късно научих, че в обедната си почивка Томи отишъл до Чери Хил Мол. В патрулката му намерили чанта на „Виктория’с сикрет“, пълна с дамско бельо — всичко в моя размер. Докато се връщал към Медоусвил, спрял на магистралата да помогне на възрастна жена, чиято кола се развалила. Томи повикал влекач, но жената била много притеснена и той останал до прозореца й да й прави компания, докато чака. Томи все си приказваше така с хората. Патрулката била паркирана зад него със запалени фарове, а той стоял на ръба на аварийната лента на магистралата. Някакъв шофьор, който пил на обед, си изпуснал мобилния телефон и когато се навел да го вдигне, завъртял кормилото надясно, прекосил две ленти и…

Заглавието в местния вестник гласеше: „Полицай Томас Рийд — основател на клуба на гимназия «Медоусвил» против карането в нетрезво състояние — убит от пиян шофьор“. Беше толкова иронично, почти забавно по един садистичен начин. На погребението му присъстваха страшно много полицаи. Децата от гимназията превърнаха моравата ми в жив паметник; стояха на тротоара със свещи и цветя. Отказвах да изляза, но през първите вечери тийнейджърите ми пееха толкова мило, хор от тъжни, прекрасни гласове. Приятелите ми носеха храна, отец Кари ми говореше за рая, родителите ми плачеха с мен, а Рони и Вероника останаха при мен през първите седмици. Но аз мислех само за едно: Томи умря с мисълта, че вече не искам да правя секс с него. Изпитвах такава вина, Пат. Исках да умра. Все си мислех, че нямаше да отиде до „Виктория’с сикрет“ през обедната си почивка, ако не се бяхме скарали, и така никога нямаше да мине покрай старицата в повредената кола и нямаше да загине. Изпитвах такава вина. Все още се чувствам толкова виновна.

След няколко седмици се върнах на работа, но всичко в ума ми се беше преобърнало. Вината ми се превърна в нужда и изведнъж ме обхвана ужасен копнеж за секс. Така че започнах да се чукам — с всеки мъж, който беше навит. Беше достатъчно само да го погледна по онзи начин и след няколко секунди вече знаех дали ще ме изчука. И докато го правеше, затварях очи и си представях, че е Томи. За да бъда отново със съпруга си, се чуках навсякъде. В кола. В гардеробната в службата. Зад някой храст. В обществена тоалетна. Навсякъде. Но в съзнанието ми винаги беше под кухненската маса, а Томи се беше върнал при мен и му бях казала, че сексът не ми е омръзнал и ще правя любов с него колкото поиска, защото го обичам с цялото си сърце.

Бях болна. А и нямаше недостиг на мъже, готови да се възползват от болестта ми. Навсякъде беше пълно с мъже, които с удоволствие биха изчукали една психичноболна жена.

Разбира се, това доведе до уволнението ми, до терапията и до много изследвания. За щастие не пипнах никаква болест, но с готовност ще се изследвам отново, ако някога това се окаже на дневен ред между нас. Но дори и да бях хванала СПИН или нещо такова, пак щях да смятам, че си е струвало, защото имах нужда да затворя тази страница. Имах нужда от опрощение. Имах нужда да изживея фантазията. Имах нужда чрез чукане да изкупя вината си, за да разсея мъглата, в която бях потънала, да почувствам нещо, да почувствам каквото и да било и да започна живота си отново. И откакто с теб станахме приятели, започнах да градя живота си наново.

Трябва да призная, на официалната вечеря на Вероника гледах на теб само като на лесна плячка. Преценявах те в глупавата ти фланелка на Орлите и реших, че лесно ще те накарам да ме изчукаш и да си представя, че си Томи. Не го бях правила отдавна. Вече не исках да правя секс с непознати, но ти не беше непознат. Беше подбран от собствената ми сестра. Беше сигурен мъж, с когото Рони се мъчеше да ме нагласи. Така че смятах да започна да спя с теб редовно, само за да си фантазирам отново за Томи.

Но когато ме прегърна пред къщата на родителите ми и плака с мен, нещата се промениха — драматично. Отначало не разбирах, но докато тичахме заедно и ядяхме зърнена закуска на вечеря, и отидохме на плаж, и станахме приятели — просто приятели, без секс, който да усложнява нещата — ми беше приятно по начин, по който не бях очаквала. Просто ми беше приятно да съм с теб, дори и да не си казвахме нищо.

Разбрах, че имам чувства към теб, когато нещо в мен започна да се свива при всяко споменаване на Ники. Ти никога няма да се събереш с жена си — беше повече от очевидно, затова се обадих на майка ти, напих я в местния бар и тя ми разказа всичко за теб. Ти не ме видя, но аз стоях в алеята, когато тя се прибра натряскана и ти й помогна да си влезе. Аз я закарах до вкъщи. След случилото се с Томи не близвам алкохол. Оттогава с нея се срещаме всяка седмица, Пат. Тя се нуждаеше от приятелка; изпитваше потребност да си говори с някого за баща ти. А аз я изслушвах. Отначало само я използвах за информация, но сега май наистина сме приятелки. Тя нямаше представа за писмата от името на Ники и известно време след коледния епизод ми беше много сърдита, но знае за това писмо — очевидно, след като тя ти го предаде. Тя е много силна и милостива жена, Пат. Заслужава нещо по-добро от баща ти, както навярно ти заслужаваш нещо по-добро от мен. В това отношение животът е странен.