Сергей Минаев - Духless

— Интересно… — промълви Миша.

В кухнята се възцари мълчание. Тревата ни хвана доста силно и ако някой погледнеше лицата ни отстрани, веднага щеше да разбере, че в главите ни се носи мощен поток от най-различни мисли. Те се разклоняваха на безбройни ручейчета, а след това отново се сливаха. Някои от ручейчетата пресъхваха, преди да са се върнали обратно в лоното на потока, който ги е родил. Това приличаше на пролетно топене на снега, когато мътните талази вода се носят покрай бордюра към канализационните шахти. От време на време лицата ни се озаряваха от проблясъци на просветление, когато на човек му се струва, че ей-сега ще каже нещо много важно, но после искрата угасваше, защото в това състояние мислите се появяват и изчезват много бързо. Толкова бързо, че дори не успяваш да ги хванеш за опашката. Нямах представа колко време прекарахме в това състояние. Половин час? Един час? Но пръв се окопити Миша:

— И аз това казвам. Разбираш ли, сега имаме огромна нужда от национална идея. Като „самодържавие — православие — народност“ или по-късното „Сталин — Берия — Гулаг“. Изобщо някаква консервативна идея, която да е ясна на всички. От олигарсите във вашата Москва до еленовъдите в далечния Север.

Но за мен си остана загадка по какъв начин той успя да подхване края на предишната тема. Аз се изпълних с още по-голямо уважение към Миша и също се свестих.

— Не знам как може да се роди такава идея. Социалните прослойки са много различни. Да, съгласен съм. Ако тази идея е добра за олигарсите, ясно, че ще е добра и за чукчата, който пасе елените си из безкрайните нефтени полета на далечния Север. Защото ще означава работа и английски футбол по телевизията като бонус. Но има и други прослойки от населението. Или ти пак искаш да сведеш всичко до нефта?

— Далечният… Близкият… май че съвсем ме обърка. — Миша измъкна от ръцете ми пакета „Беломор-канал“. — Казах ти да не прекаляваш. Ама, че сте се научили във вашата рязанска Москва да шмъркате тая гадория! Бум-бум, тряс по мозъка, вържеш кънките и няма нужда да мислиш дали си Миша или си Маша. Отучи се от това. Ти си в Питер на гости на инженер. Тук няма мадами, за светските купони съм чувал само по радиото, така че закъде бързаш?

— Добре де, добре. Извинявай, извинявай. Нали знаеш, при нас, в мегаполиса, всичко става бързо. Кой превари, той завари. И изяжда всичко.

— Изяжда ли го? И таз добра, старче? Да не си почнал да ядеш тази гадост? Винаги съм ти казвал, че трябва да употребяваш само продукти, върху които има знак „екологично чисти“. Екологията е важно нещо. Затова продуктите трябва да са натурални.

— Ти да не полудя?! Просто допълних поговорката. Нищо такова не ям. Както и да е, докъде стигнахме? Да, точно така. До нефта. Общо взето нефтът не е идея. Идея има, когато хора с различно материално положение се чувстват умиротворени и няма социално напрежение, това е. Мога да ти изброя на пръсти как всеки би могъл да си избира нещата според материалното си положение. Дали да иде в ресторант „Марио“, където ще направи сметка по двеста долара на човек, или да иде в бар „Марик“, където сметката му ще е по двадесет долара на човек. Като в същото време няма да се чувства ощетен. Или, казано по-ясно, това е правото на избор, подкрепено от чувството за обществена справедливост. Разбра ли?

— Да. Разбрах. Само че имай предвид, че при вас в Москва хората избират между „Марик“ и… как го нарече?

— „Марио“.

— Да, точно така. Избират между кръчма и по-яка кръчма или избират между Маша веднъж или Петя два пъти, но в провинцията нещата са по-трудни. Някои избират между „Балтика“ номер шест и „Балтика“ номер девет, а други между млякото и хляба. Разбра ли?

— Това нищо не променя. Нали и аз казвам, че трябва да се даде възможност на всеки да постигне социалните блага, които са популярни или поне са достъпни за неговата среда… И да се направи така, че почивката в Сочи да изглежда също толкова престижна, колкото е покупката на „Майбах“. Просто трябва да се промени посоката на пиара. Всички трябва да се настанят да живеят на места, които ще съответстват на материалното им положение, така че никой да не занича в джоба на другия. И тогава социалното напрежение ще спадне. Както е в Америка. Има райони за бели, има райони за черни и т.н. Разбираш ли? Това е то справедливостта…

Миша се замисли.

— Видя ли, ти отново сведе всичко до материалните ценности — каза той този път сериозно. — И не можеш да разбереш, че Русия преди всичко има нужда от духовност. Така че да не се живее „само за единия хляб“, но в същото време „всички като един да са в единен строй“ и други такива.