Сергей Минаев - Духless

— Да, не си за завиждане, блъскаш като катър — засмях се аз, дръпнах от коза и му го подадох.

— Ами да, това да не е като твоята работа. — Миша оправи разгорялото се накриво огънче с ловко и тренирано през годините движение. — Само купони и клубове. Дори е странно, че в Москва още не плащат за тази работа.

— Миша, можеш да ми вярваш, че в Москва плащат само за това…

Вече се чувствах добре и първата вълна на удоволствието започна да разхлажда лицето ми.

— Виж какво, да не би да объркаме нещо тази вечер, утре какъв ти е графикът?

— Нямам нищо особено. Само ще отметна една халтура. — Миша откъсна пълното с тютюн парче от папиросата и сгъна крайчето й като кози крак. — Утре ще дойдат матросите. Ония, от Нихимовски, казвам им така за по-лесно. — Той си дръпна, издуха пепелта и ми подаде коза. — Ще им поправям сървъра. Цял ден ще се занимавам с тях, ще си взема паричките и ще се прибера вкъщи при книжките си — каза Миша.

— А какво ще правиш цял ден с тях? — Допуших остатъка от коза. Вече ми беше много хубаво, негата се разля по цялото ми тяло, опънах се и се Излегнах в дълбокото кресло… — Защо не, ще поправиш още два сървъра и ще вземеш още пари, какъв е проблемът?

— Ами, проблемът е само един — махна той безнадеждно с ръка. — Никъде не плащат. Отиваш на работа и се гърбиш абсолютно безсмислено, понеже и без това няма да ти платят. А пък те (имам предвид началниците) също разбират, че колкото и да ти плащат, ти пак ще работиш през куп за грош. И затова ти дават жълти копейки.

Миша очевидно вече също бе яхнал първата вълна, дори очите му някак странно заблестяха и той се наведе малко напред.

— Но парадоксът е в това, че те не знаят, че аз зная, че няма да ми платят. Те си мислят, че аз просто съм мързелив. Но ако знаеха, че аз зная онова, което знаят и те, може би щяха да ми платят. — Очите му зад очилата заблестяха. — И щяха да ми кажат: Михаил, ние ви разбираме, не сме такива хора, готови сме да ви оценим както трябва, вие само работете. И тогава аз щях да си помисля. Схващаш ли?

Или тревата си беше казала думата, или по време на срещите ни с Миша се бях научил да откроявам основната идея от словесната му какофония, но просветлението мигновено озари съзнанието ми като светкавица:

— Аха. Разбрах, Миша. Всички тук имате един стандартен проблем. Пъпки, защото не ви ебат. А не ви ебат, защото имате пъпки. Това просто е затворен кръг. Нали така?

— Ами, нещо такова — кимна в знак на съгласие Миша, но веднага вдигна очи: — Е, от първата до втората почивката е кратка, какво ще кажеш?!

— Изобщо не трябва да има никаква почивка. — С доста усилия се измъкнах от дълбините на креслото. — Миша, между другото, защо не се преместиш в Москва?

— При вас цари бездуховност — каза той, докато издухваше тютюна от тръбичката на папиросата. — При нас си имаме Васильовски остров, Нева, духовност. А какво има в Москва? Само бутици и кръчми. И храмът на Христос Спасител, който прилича на силиконов имплант, построен от дъртите милионерки с надеждата, че това ще им помогне да изглеждат по-добре. Но то не им помага.

— Нещо не те разбирам. Наистина ли мислиш, че всичко е толкова лошо? — Представих си девойка с червен сукман, с висока корона върху златистите коси и два храма на Спасителя вместо гърди. Красавицата Москва постоя малко, погледа ме някак оценяващо, след това се извърна с укор и се вторачи във витрината на някакъв моден магазин. — Да не би тук да си нямате бутици? Или кръчми?

— Е… — въздъхна Миша и пусна няколко кълбета дим, който кой знае защо ми се стори зелен. — При нас мястото е малко — продължи той мисълта си, — при нас на всяка сграда има мемориална плоча и тя крепи нечия висша духовност. — Той всмукна още веднъж от коза, задържа дима, вдигна ръката си с папиросата нагоре и тържествено каза: — Тук е живял Чайковски, тук Мусоргски е написал „Хованщина“! — След това изпусна още по-зелено кълбо дим, предаде ми щафетата и продължи мисълта си: — И следователно, когато си седя вкъщи, където на първия етаж има бутик, аз не мисля за парцалаците, които са модерни тази година, а за нея — за духовността… — Той направи многозначителна пауза и рече: — Която предишните обитатели на тази сграда са й оставили в наследство.

— Да бе, зная ги тия номера. — Реших да възприема подигравателния тон на Миша. — Вашите брокери на недвижими имоти много добре се възползват от тях. Например, когато искат да ти продадат за триста хиляди долара някакъв апартамент с ръждясали тръби и течащи тавани. Само че тези гадове не пишат нищо такова в обявата. Но за сметка на това с дебели букви подчертават, че в този апартамент е живял Блок. И подлъгват простоватите московчани. Това, Михаил, се нарича лов на щука с жива стръв във вид на исторически персонаж. За това ли говориш? Това ли наричате духовност?