Сергей Минаев - Духless

А вместо с крепости стени с окачени по тях безжизнени градски знамена, цялото това варварско безумие беше заобиколено от бетонните стени на супермаркета с лентите на рекламните постери:

НАЙ-ДОБРИТЕ ЦЕНИ В ГРАДА…

След като ми показа три капища, посветени на боговете на глобалната търговия, мениджърът Маша, която по време на четиричасовия ни разговор каза не повече от хиляда и двеста думи (при предишния ни разговор те бяха шестстотин петдесет и пет, с изключение на „резултати“, „супервайзинг“ и „по-точно“), ме заведе обратно в „Невски палас“, където навих на руло влажния чаршаф от днешния ден.

Седяхме у Миша в ергенската му кухня. Пердетата на прозореца бяха дръпнати плътно, зеленият абажур в средата на кухнята разпръскваше мъждиви лъчи светлина, на печката къкреше чайник и изобщо обстановката беше много комфортна и уютна. Миша наряза лимон, изсипа го несръчно в една малка чинийка, изруга и отиде в стаята. Върна се с едно квадратно парче от вестник в ръце, седна срещу мен и започна бавно да го разгръща.

— Миша — казах му, — приличаш на сапьор, който се бои да не сгреши.

— Да, а пък ти приличаш на гриф, който чака плячка — каза той сумтейки, разгърна внимателно пакетчето и добави: — Не бой се, няма да сгреша.

Взе от масата една папироса „Беломор“, смеси в ръката си тютюна и тревата и, без да поглежда към дланта си, със сръчни движения започна да приготвя първия коз.

Пушенето на марихуана заедно с Миша се превърна в прекрасна моя питерска традиция. С него се запознахме в просторите на руския интернет преди три години, виждахме се по веднъж на половин година и почти не разговаряхме по телефона, тъй като предпочитахме да си пишем по електронната поща. Миша работеше в някаква кантора, която се занимаваше с комуникации, тестваше телефонните линии, сървърите и други такива смахнати дивотии, от които аз нищо не разбирах. Той като че ли беше единственият ми познат, с когото общувах, без да обсъждам пари, жени, купони и бизнес, а отношенията ни се градяха само на плоскостта на духовните диалози. Харесвах нашите редки срещи, разговорите за глобалните проблеми на човечеството, за историческите уроци, за съдбата на родината и народа и за най-различни други неща, за които можеш да разговаряш само с хора, които не стоят на живот и смърт на барикадите на материалното си благополучие. След такива вечери няколко дни поред ходех с бистър ум. Сякаш върховният системен администратор беше почистил харддиска в главата ми от натрупаните в него спамове. От глупави текстове, бележки, порнокартинки и MP3-файлове с попмузика. И тази метаморфоза се извършваше с мен винаги, след като прекарвах известно време с Миша. Когато пушех марихуана с други мои познати, на другата сутрин в съзнанието ми не оставаше нищо, освен мъгла и тъпотия. Може би тревата отваряше духовните тунели в мозъка ми само в присъствието на правилните хора, може би виновна за това беше питерската атмосфера, но фактът си оставаше факт: беше ми много приятно да общувам с Миша в такова състояние.

— Е, Миша, как върви животът ти в Блатата на комарите?

— Добре си върви. Като водата на Нева. Не е по-зле, отколкото при теб в Рязан.

Миша разпали коза и пламъчето на тръбичката на папиросата пръсна весели отблясъци по стъклата на очилата му.

— Миша, защо наричаш Москва Рязан? Не обичаш ли столицата на нашата родина?

— Ъ-ъ, не я обичам. — И след като всмукна първата доза, той ми подаде папиросата. — И тя си е Рязан. Деветдесет процента от населението й е дошло от колхозите и се е смесило с остатъците от вашите еснафи. И се е получил един Голям Рязан. Вместо крави по улиците ви има стада от джипове с бизони в тях, а ресторантите са като пасбища за палави кози. В главите ви има само пари и кариера. И странно, че още не сте превърнали църквите в клубове. Там има толкова добра акустика.

— Миша, защо си толкова зъл, да не би да ти се е случило нещо? Леле, колко е хубава тревата ти. Направо страхотна!

— От градината на дядо ми. Как беше в онази реклама? Виждал ли си някога, внуче, да поливам тревата си с някаква гадория? Ха-ха-ха. Днес нещо се поизморих. Шефът ме накара да отида на един обект. В една фирма, където не знаят дори как да си включат телефона в контакта. Цял ден им тествах мрежата. Мъка!