Сергей Минаев - Духless

— Пълна тъпотия. На мен лично нашата страна ми прилича на петстаен апартамент в центъра на Москва, който някакъв млад нехранимайко, страдащ от безделие и алкохолизъм, е получил съвсем случайно по наследство от някаква далечна леля. Апартаментът е огромен и натъпкан с разни антикварни предмети, които този пич разпродава и прахосва парите по кръчми и жени.

— А после какво ще стане?

— Кога „после“?

— Ами, когато антикварните предмети свършат?

— Обикновено в живота се случва следното. Когато антикварните предмети свършват, продават жилището. — Той заби ножа в дървената дъска, върху която току-що бе нарязал салама. — Или по-лошо. Пристигат няколко претенденти за наследството на лелята и става ясно, че тя изобщо е живяла там незаконно и че ако въпросът се проучи по-внимателно, излиза, че изобщо не е имало такава леля и т.н.

— Миша, теорията ти е много страшна, същински ужас.

— Ужасът не е в това, приятелю, ужасът е в това, че започваме да си измисляме този идиотски смешен модел на новото жилище, който се състои от американска казармена демокрация плюс традиционно европейско влечение към левичарството, умножено по руското разсипничество. Според мен, следващият президент ще изглежда като някаква смесица от Лимонов и Буш с физиономията на батко Махно. Един такъв пич, който заплашва буржоазията с ракети, носи сако на щандартенфюрер от СС, пола и дантелени чорапи, но в същото време има огромна чорлава брада. И пък, ако се съди по това как изкореняваме столетните дъбове на нашата история и щедро торим новите лехи в очакване там да пораснат нови либерални тикви, ще стане точно така.

— Не, Миша, не съм съгласен с теб. Ние не отглеждаме нищо сами. Не отглеждаме никакви либерални тикви. Всичко е много по-просто. Просто ни прецакаха в тъмното.

— Как така?

— Ами ей-така. Имам един познат Едик. — Миша се настани удобно в креслото си. — И този Едик правеше кинта от това, че продаваше на разни льохмани фалшиви часовници от известни марки. Но копията бяха много качествени и дори работеха добре. И веднъж този Едик се запознал с някакъв полковник от службите. Полковникът доскоро бил майор, но решил, че заедно с пагоните трябва да смени и имиджа си. И Едик му сменил имиджа. — Миша посегна да вземе запалката. — Продал му два часовника „Патек Филип“ и „Франк Мюлер“, няма да си играе на дребно, я. С обичайната за такива случаи легенда: че са конфискувани на митницата, че са специална пратка и че тя е била предназначена специално за топмениджърите на ЮКОС. Изобщо класическа брендлегенда в духа на времето. Естествено, полковникът се хванал. Само си представи как се е кефил, че часовникът ще го промени. Сигурно докато си е слагал „Патек“, си е мислил, че лично е изтрепал целия тоя ЮКОС и затова сега е станал полковник — защитник на страната от олигарсите и топмениджър на ЮКОС. Всичко наведнъж. Яко, нали?

— Яко. И какво от това? Добре де, Едик го е прецакал, но какво общо има това с политиката?

Споменаването на часовниците завря Миша в задънена улица. Очевидно не му се щеше да играе на този терен. Той усети клопката и се обърна към прозореца.

— Ти чуй какво станало по-нататък. Тоя полковник се разхождал с часовниците, без да се досеща за измамата, но след това изведнъж решил да се отбие в „Меркюри“ и да провери дали са оригинални. Но аз си мисля, че всъщност е искал да провери себе си. Дали е станал и едното, и другото наведнъж или само така му се е струвало? Там веднага му обяснили, че часовниците са менте.

— И какво отношение има това към сегашното ни положение?

— Ами, най-пряко. Всички онези тъй наречени либерални ценности, които ние купихме от Запада срещу луди пари, нефт и други такива, се оказаха пълно менте. Дрънкулки за вождовете на индиански племена. Демокрацията, либерализмът, пазарът, конституцията, свободните избори и прочее. А когато ние се накичихме с тези ментета, разни льохмани като нас — Полша, Украйна, Грузия, взеха да ламтят за тях и да ни завиждат по всички точки. А пък янките да ни казват в очите: „О, какви невероятни ценности имате, също като нашите. Трябва да си купите още малко и ще станете същите като нас. И всички ще започнат да ви уважават още повече“. А пък всъщност мръсниците ни се смеят зад гърба. И има защо, нали те са ни ги продали. И искат да ни продадат още. А когато ние започнем да заемаме сериозна позиция и в ООН удряме по масата с фалшивия си часовник „Картие“, основните играчи там веднага ни казват: „Момчета, какво ви става, да не идвате от село? Защо удряте с този фалшив часовник по скъпата маса? Ще я одраскате и после цял живот няма да можете да я платите“. Това ни изкарва от обувките и ние започваме да дармоним американците, от които сме купили фалшификата. И тогава те ни казват нещо от сорта на това: пичове, relax, take it easy, boys. Добре де, съгласни сме, прецакахме ви. Само че — един момент, това го знаем само ние и още две сериозни държави. Ако вие не рипате, ние ще ви ръкопляскаме пред всички, ще се умиляваме от новите ви дрънкулки и ще се правим, че те са истински. И другите, които са същите льохмани като вас, страшно ще ви завиждат и вие ще имате известен авторитет пред тях. Само недейте да забравяте кой тук е старшият. А с течение на времето, когато си стъпите на краката, вие също ще можете да си купите истински ценности и да продадете на льохманите вашите дрънкулки. А сега всичко, което се иска от вас, е да не се дървите срещу нас — старите пичове, по основните въпроси. И тогава при вас всичко ще е направо да си ебеш майката.