Сергей Минаев - Духless

Докато размишлявах за всичко това, моят приятел вече тресеше глава като китайско кученце, ръсеше пепел от цигарата по себе си и в разказа си беше стигнал до онзи момент, в който двамата с него вече печелехме по няколко милиона. Преплитайки език, той дрънкаше някакви глупости за влагането на парите, за вили на някакво крайбрежие и за недвижими имоти в Москва. В отговор аз го потупах по рамото, казах му нещо за живота на олигарсите и се обърнах, за да поискам сметката. В това време безумно сексапилната двойка, която наблюдавах, стана от масата. Срещнах очите на дъртия пръдльо и видях в тях уплахата на ранена птица. Напуши ме на истеричен смях и се опитах да затисна устата си с ръка, а мъжът очевидно разбра от какво се гърча, а също така проумя, че аз също зная, че е разбрал. От всичко това плюс 600-те грама уиски в главата ми се превих надве и започнах да се кикотя с цяло гърло. Мъжът хвана пичката си под ръка и двамата стремително напуснаха заведението. Замислен върху факта, че тази ситуация ще се превърне в още един пирон в ковчега на днешния опит за секс на плешивеца, отидох в тоалетната.

Виеше ми се свят, а тоалетната чиния танцуваше и се множеше пред очите ми. Казано накратко, шибана работа. Тъй като нямах сили да се държа на краката си, седнах на тоалетната чиния и запалих цигара. Усещах как ми се повдига на талази. Станах, отидох до мивката и в течение на десетина минути плисках лицето си с ледена вода. Вратата на тоалетната се отвори и влезе Тимур. С думите „платих там, чакай малко“, той отвори вратата на свободната кабинка и започна да повръща още от прага. Някак си нямах желание да чакам този драйфащ „олигарх на амбициите“. Излязох от тоалетната и се отправих към изхода. Часовникът ми показваше дванадесет и половина.

Навън ми стана студено, вдигнах яката на сакото си, запалих цигара и тъпанарски потънах в нощта, опитвайки се да се ориентирам откъде да си хвана такси (макар че на всеки глупак му беше ясно, че за това имаше само един път — по „Неглинка“, и че нямаше друг вариант да тръгна, накъдето и да било).

Някой зад мен ме извика по име. Обърнах се с нежелание и видях някаква пичка. Концентрирах зрението си и идентифицирах бившата си състудентка Оксана Григориевна. Тя беше едно от най-ефектните момичета от нашия курс и в течение на два месеца с нея имахме нещо като любовна връзка. В главата й винаги се въртяха някакви безкрайни (набити в мозъка й от нейната майка — бивш партиен бос) илюзии за това колко прекрасно трябва да живее в бъдеще. Същински долче вита с полети с частни самолети от Париж до Милано, с принцове в бели лимузини и други атрибути от нискобюджетните холивудски мелодрами. След това тя се омъжи, както разправяха, не много успешно и сега, съдейки по външния й вид, дори с размътения си от алкохола мозък разбирах, че в момента тя се е озовала в третата серия на филмовата епопея „Изгубени илюзии“, произведен в киностудиото „Това е животът ти, бейби“. Без да съм наясно за какво точно бих могъл да си говоря с нея, изблеях нещо от сорта на „Здрасти, как си, къде отиваш?“ и с това задействах детонатора на бомбата под название „жената е пияна и самотна“.

Някак незабелязано се озовах в колата, която ни возеше към тях. По пътя натам и по-нататък, в кухнята, изслушах подробен отчет за това кой от нашите състуденти как е уредил живота си, кой е станал милионер и само за един миг е профукал всичко, на кого жена му го е напуснала и кой е зарязал Лена от трета група с три деца. Докато ми говореше всичко това, Оксана седна до мен, започна да ме гали по косата и да оправя презрамката на роклята си. Общо взето цялата тази постановка ми изглеждаше някак фалшива и лъжовна. Седях поркан вече по-малко, отколкото бях във „Vogue Cafe“, и се довършвах със „Съветско шампанско“, което тя извади от хладилника. Много ясно осъзнавах, че целият този флирт от нейна страна е предизвикан от провалената й вечер и от липсата на някое татенце, което тя обикновено забърсва по ресторантите, и тази ситуация тип „като няма риба и ракът е риба“ някак си не ме кефеше. Кимах, пушех непрекъснато и мислех под какъв предлог да се изнижа оттук. В това време разказът за нашите състуденти вървеше към края си. Стана ясно, че всички те в живота са се оказали марди, алкохолици и наркомани и фактът, че все още не са изпукали до крак, а продължават да влачат жалкото си (в сравнение с нейния красив и пълноценен живот) съществование, е само въпрос на време.

Оксана започна да пие гадорията направо от бутилката, от време на време от устата й излизаше пяна, тя се давеше, кашляше и се кискаше вулгарно като всяка пияна жена. Разказът й стана още по-несвързан. Тя се объркваше, изтърваше запалената си цигара върху себе си и върху мен и аз се чудех кое ще стане по-бързо: дали ще подпали сакото ми или ще изпепели мозъка си с алкохол.