Сергей Минаев - Духless

Но както винаги, точно в такива моменти събеседникът ти напира да ти каже нещо много важно. Тимур се наклони до ухото ми и то толкова близо, че започнах да усещам миризмата на алкохол, спагети с доматен сос и цигарен дим, примесен с вонята на кариес, от устата му. Опитах се малко да се отдръпна, но този пиян идиот отново се доближи до мен и ми предложи с шепот, който можеше да се чуе и на улицата, да се включа в проекта за развъждане на риби от атлантически произход в района около Москва. Тъй като разбрах, че ще продължи да върти тази плоча, се направих, че ми е еба си колко интересно и му казах, че, естествено, искам тутакси да стана рибен олигарх, особено с такъв умен партньор като Тимур, който вече е уредил всичко. И, разбира се, че ще намеря (както, впрочем, и той) 300 000 долара, които се искаха от мен (заради този проект!). Слушах цялата тази тъпотия и, за да не пукна от скука, разглеждах курвите наоколо.

Във „Vogue“, както и във всеки модерен ресторант, имаше много проститутки, които се правеха на честни момичета от столицата, и още повече честни столични момичета, които, кой знае защо, се правеха на проститутки. Нямах никаква представа с какво първите се отличаваха от вторите и затова за по-просто наричах цялата тази категория особен женски пол the macki.

Докато шарех с очи из залата, се натъкнах на една интересна двойка. Край масата се бе отпуснал един дебел коч на около петдесет години с плешива глава и свински очички, облечен с много скъп костюм, който въпреки това му стоеше отвратително. С едната си ръка стискаше в пръстите си с формата на кренвирши чаша с „Шато Марго“ (бутилката предвидливо беше сложена на масата така, че по-голямата част от залата да вижда как пичът кротичко си смуче хиляда кинта), а с другата галеше някаква пичка на около двадесет години. Една такава перхидролена кучка, облечена с нещо прада-гучи-подобно, с чанта „Vuitton“ и с дълъг маникюр. Той мачкаше коляното й под масата и я щипеше по задника, а тя огласяше с истеричния си смях цялата зала и толкова силно навеждаше главата си назад, че тъмните очила на главата й без малко не падаха на пода.

Това беше още една тъпотия, която никога нямаше да разбера — тези вечни тъмни очила, които момичетата денем и нощем носеха на главата си. Като на това отгоре никога не ги използваха по предназначението и очилата се бяха превърнали в моден аксесоар — нещо като диадемите, които богатите френски мацки носеха в косите си. Вероятно корените на тази мода трябваше да се търсят в съветските времена, когато нямаше никакви тъмни очила, и щом докопваха маркови цайси от някой спекулант, всички ги мъкнеха със себе си навсякъде, включително и в банята.

В това време онзи дърт пръдльо продължаваше да й боботи в ухото с басовия си глас някакъв сигурно много тъп и гнусен виц от трапезния репертоар на бившите комсомолски работници. Пичката седеше с отсъстващ вид и мачкаше врата му. Дъртият пръдльо помоли да му донесат сметката. Докато гледах това вавилонско блудство, си мислех, че двадесет минути след като донесяха сметката на дъртия пръдльо, той щеше да бъде споходен от много сериозен проблем. Ако се съдеше по това как опипваше мацката и как шареше с очички из ресторанта, опитвайки се да разбере какво впечатление прави на околните и на нея, дъртият пръдльо просто сваляше мадами по ресторантите за бройка. Има една такава задръстена категория застаряващи мъже с много пари, които се опитват да докажат на себе си, на партньорите и на приятелите си, че още ги бива. И то на тези години! И сега, след натрапчивите демонстрации на собствената си похот, мъжът щеше да я закара в хотела, двамата щяха да влязат в стаята, той щеше да поръча шампанско и… щеше да го обземе отчаян ужас, защото, освен да я накара да му врътне един минет, вече едва ли беше способен на нещо друго. А за последен път го е бил надървил преди десет години, когато, поркан като талпа, най-ненадейно е изчукал жена си на вилата на техни приятели. А целият номер беше в това, че пичката, която седеше с него край масата, разбираше положението и дори нещо повече — тя просто завърташе такива застаряващи донжуани по осем парчета седмично. И защо, вместо да си спести всички тези моменти, той просто не се разбереше с някое симпатично младо момиче, с което да се появява в обществото по два пъти седмично?! Но не, щеше да се надува от чувство за собствената си значимост, щеше да страда заради собствения си инат, щеше да се поти, да беснее, да троши пари и винаги да си остава гола вода.